Ремонтът на часовниковата кула на Сахат тепе завърши успешно и паметникът на културата от XVI век започва нов живот. Реставрацията е по инициатива на кмета на район "Централен" Георги Стаменов и продължи около 7 месеца, предаде репортер на Plovdiv24.bg.
Възстановени са обшивката на кулата и дървената покривна конструкция, както и подпорната стена, която се срути миналата година, разказа Стаменов. Сега е монтирано художествено LED осветление, което може да сменя цветовете си и така се разкрива красотата на обекта. Преди дни са правени тестове на светлините и пловдивчанинът Огнян Пенев е заснел видео с личния си дрон. Кулата ще свети всяка вечер, обеща районният кмет.
Ремонтът на часовниковата кула е извършен от фирма "Рестстрой". Обновяването е струвало 60 000 лева. "Благодаря на община Пловдив и Общинския съвет, че гласуваха тези средства. Последният ремонт е правен през 1980-1981 г. и се надявам поне още 40 години да й се наслаждаваме" - каза Стаменов.
Според него, хубаво ще е, ако има възможност в бюджета за следващата година да се предвидят средства за хълмовете и река Марица, за да се експонират по възможно най-добрия начин и след пандемията да се превърнат в любимо място за разходка.
Часовниковата кула в Пловдив е сред най-старите в Европа. Издигната е на хълма в периода 1578-1611 г. и в началото е била с дървена конструкция. Часовниковият механизъм е изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. В началото на XIX в. пожар унищожава напълно дървената конструкция на кулата и през 1809 г. започва строителство от камък. В сегашния си вид е завършена през 1812 г. Висока е 17,5 метра, а за модел са неизвестният майстор е използвал морските фарове. През 1927 г. кулата е обявена за народна старина, а през 1995 г. – за архитектурно-строителен паметник на културата.
От 2004 г. часовникът се поддържа от майстор-часовникаря Георги Долчинков, който два пъти седмично го почиства и сверява. Дори сега часовникът отброява времето изключително точно и отклонението е не повече от 2-3 секунди, уверява районният кмет Георги Стаменов.