© Нова тв

- Това е истинска драма за цялото семейство и най-вече за детето. Случката носи много силен емоционален заряд и травматичен характер. Това е реално едно непредумишлено убийство, за което обаче чувството за вина ще бъде изключително силно, най-вероятно през целия живот на това дете.

Не знам по какъв начин трябва да се подходи към него в тази ранна възраст, но и по-късно, за да има успокояване и преодоляване на този травматичен епизод. Травмата няма как да бъде изцяло преодоляна. Чувството за вина е огромно. В такива случаи си казваме: “Ако бях там, можех да му помогна", “Ако не бяхме отишли еди-къде си, това можеше да не се случи." Тези травматични епизоди често прерастват в посттравматично стресово разстройство, което е една усложнена реакция във времето. Не само детето ще има такива травматични преживявания, но и неговата майка, която най-вероятно ще казва: “Трябваше аз да го гледам".

- Може ли да се стигне до цялата истина само с разговори с дете на 7 г.? 

- Това е тежка ситуация с травматично преживяване, каквото момчето е преживяло при изстрела, който неволно е произвело и баща му е загинал. Трябва да мине известно време, за да може да преминат тези първоначални емоционални реакции и шок, когато съзнанието е затъмнено. Една от особеностите на защитните функции на човешкото съзнание е, че спомените за известно време се заличават в съзнанието. Така човек се адаптира към ситуацията, в която е изпаднал. Нужно е време, за да изплува истинският спомен.

- Трудни събеседници ли са децата в тази ситуация?

- Да. При тях травмата е много по-силна, отколкото при възрастните. Несъзнателно се активира защитният механизъм чрез мълчание и нежелание за контакт. Много често, за да се съхраним от едно такова травматично преживяване, ние изтласкване спомена. Но трябва да дойде някакъв период от живота, случка или стимул, който да накара човека да си спомни. От една страна, децата изтласкват спомена, за да не се травмират. Понякога, дори и когато не е пряко замесено, детето е склонно да фантазира, да изкривява реалността. Всички го правим, за да можем да поддържаме вътрешния си баланс

- Какво може да накара едно дете да вземе пистолет, ако не му е даден в ръцете?

- Когато има престъпление, има щета. За ощетените резултатът от разкриването на престъплението е много важен. Трябва да има респект към жертвите, на тях малко им се обръща внимание. Не само от гледна точка на психологията и на тяхното място в обществото, но и от гледна точка на законодателството. Повечето закони са фиксирани върху това да не се нарушат правата на извършителите на престъпления. Дават се всякакви възможности с умели адвокати да намерят пролуки в закона и да не изтърпяват докрай наказанието си.

Когато говорим за ефект от системата на наказанията, трябва да мислим за превенцията на наказанията. Превенцията на наказанията не е тяхната тежест, а в системното им прилагане. Тоест, ако ти си направил нещо, да знаеш, че няма как да се измъкнеш. И това формира и устойчивото чувство за справедливост у хората. Сега то липсва. Няма как да вярваш на институции, които не могат да ти гарантират устойчиво чувство за справедливост.