Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Къде на територията на днешен Пловдив са се заселили първите жители? | ||||||
| ||||||
Здравейте, разкажете ни приключихте ли работата на Яса тепе и какви са резултатите? Ще започна малко по-отдалеч, тъй като, поради сериозната обществена значимост на проекта, който касае изграждането на ВиК инфраструктура по "Брезовско шосе“, доста се изписа и се изговори за нашата работа, и не само за нашата, за строителите – също. Но това, което касае археологическата работа, просто искам да разясним малко, да разсеем някои от по-мъгливите моменти за този обект. Първо, обектът на "Брезовско шосе“, т.нар. Плоска могила, е селищна могила. Това е праисторическо селище, което е известно още от края на ХІХ век. Още тогава пишат за праисторическото селище в квартал "Филипово“ на Пловдив. Чак през 70-те години на ХХ век известният пловдивски праисторик Петър Детев извършва частично проучване на могилата, с което той успява да докаже, че тя е обитавана още от неолитната епоха, през каменно-медната епоха и през бронзовата епоха. 2006 г., поради зачестилите нарушения по територията на паметника, зачестилото строителство и намеси, междуведомствена комисия на НИПК, Министерството, общината, няма да изброявам всички, въвеждат също защитената зона на паметника и още тогава в тези граници на могилата, които ние сега проучваме, е установен и режимът на ползване, който по никакъв начин не се различава от това, което е в централната градска част на Пловдив. Всяка една намеса, всички изкопни дейности, свързани със строителство, с инфраструктура, се предхождат задължително от археологически разкопки. В това отношение просто искам да наблегна на това, че ние нищо ново не разкриваме като обект. Обектът е известен от много време и неговият режим на ползване на територията му също от доста време назад е установен. Няма никаква самоинициатива в нашата дейност. Ние изпълняваме абсолютно конкретни предписания, предложени от Междуведомствената комисия. Какво се случва обаче към ден днешен там? Работите ли още? Към ден днешен - разкопките за тази година приключиха. Нашият археологически сезон приключи по съвсем обективни метеорологични причини. Ние бяхме на терен в рамките на седем календарни месеца, над 120 работни дни, в които успяхме да проучим над 90 метра от трасето, попадащо в зоната на археологическия паметник. Доста сериозно начинание, няма да крием, че беше доста изтощително. Това са разкопки в градска среда, под сериозно напрежение. Въпреки това, екипът, на който благодаря от мое име и от името на Десислава Давидова – ръководител на проучването, запази мотивация и сили да го проучи и да продължим цяла година с много сериозно темпо. Това, което са нашите резултати от проучването – то не е приключило, ще продължи и догодина, като ще бъде възстановено, ако всичко върви наред, в края на март – началото на април месец. Дотогава трасето ще бъде засипано и движението ще бъде възстановено за зимните месеци. А нашите резултати конкретно са много интересни. Това, което ние получихме като резултати непосредствено, тъй като тепърва ще трябва да анализираме данните – установихме, че има останки от поне пет последователно съществуващи селища в проучването на територията на археологическия обект, които датират между 5000 и 4500 години пр.н.е. В едни и същи рамки ли са били тези селища? Да. Територията на паметника явно още от най-дълбока древност е привличала населението. Първите заселници всъщност на територията на днешен Пловдив, които поради редица причини, най-вече, най-вероятно чисто екологични и природни, са се заселили на тази малко по-висока точка над околната заблатена местност и в продължение на доста векове са обитавали без особени прекъсвания това място. Трябва да отбележим, че обитаването е продължило със сигурност по-дълго от това, което ние установяваме, но най-горните пластове, които са свързани с праисторическите поселения, са били унищожени при покарването на пътя за Брезово. Може ли някакви граници да ни опишете, къде точно са били тези селища? Границите – това е всъщност "Брезовско шосе“, пътят за Брезово минава да кажем през източната 1/3 на това селище. То има диаметър може би около 200 метра, като не можем със сигурност да твърдим дали е било с кръгла форма, дали е било по-скоро елипсовидно. Това, което ни дава като граници, са регистрираните много дълбоки вкопани структури по периферията, в северната и южната периферия на проучваното трасе, които са свързани с ров, който е обграждал селището. Този ров е имал по всяка вероятност някаква може би отбранителна функция. Разбира се, не изключваме това да има и символична, и отводнителна функция, разбира се. Някакви по-интересни находки има ли? Можем ли да кажем какво открихте? Разбира се, разбира се, че има много находки. Нашата работа не е да търсим съкровища, особено на праисториците, но въпреки това, над 500 са т.нар. дребни находки, които открихме. Хиляди, хиляди са фрагментите от керамични съдове и от други по-масови находки. Това, което е основното за нас, е, че ние имаме възможност да проучим в рамките на един всъщност кратък период изключително много големи, дълбоки културни напластявания, с които да проследим как са се развивали тези праисторически поселения през тази епоха. Тепърва ще трябва да анализираме тези данни, тъй като сега сме изключително концентрирани в това да приключим работата на терен. Но от находките имаме безкрайно много такива, които са свързани най-вече с труда, бита и занаятите на тези хора, с техните инструменти, с които те са обработвали дърво, кожи. Това са техните кремъчни сечива, които са използвали също за обработка на различни видове материали, също за изработка на сърпове за жънене на житни култури. Намираме предмети на т.нар. културата и на изкуството. Разбира се, това са човешки и животински фигурки, богато украсени, които може би символизират да кажем някакви носии и облеклото на древните хора. Намираме части от техните бижута. Много интересно – доста добре са застъпени находките от средиземноморски миди и раковини. От тях са изработвани гривни, различни видове амулети, мъниста, с които явно местното население е обичало да се кипри и да се кичи. Добре. Има ли още нещо, което да ни кажете за обекта и проучването му? Това, което е основно – че проучването беше много
Това е, което касае обществеността. Това, което касае вече публиката и заинтересованите – напролет в Археологическия музей ще има изложба, в която ще бъде включена и голяма част от находките, и хората ще имат възможност да се запознаят по-подробно с нашата работа, с това, което ние сме свършили. А оттук нататък, след приключването на проучването, ще работим и в посока то да бъде публикувано и достъпно за всички. А всъщност сега всичко се покрива от асфалта – това, което вие сте проучвали до момента, нали така? Нищо няма да остане да се изложи, както при другите археологически обекти, да се експонира? Не, не. Нашето проучване е деструктивно. Обектът на нашето проучване, всъщност проучвайки го, ние го разрушаваме. И самият проект не включва възможност, дори и да открием нещо, то да бъде експонирано на място, тъй като самият проект, доколкото – мисля, че и вие знаете, не е съгласуван предварително с археологическата част. Но това са неща, които няма да коментираме. Но няма възможност за експониране. За щастие, достатъчно добре документираме всичко. Имаме безкрайно много находки, с които можем да обогатим познанията ни за тази епоха, за която няма никакви други данни, тъй като това са праисторически находки. Там единственият източник на информация, да установим нещо за тези хора, които са живели на територията на Пловдив, са разкопките. Около 100 метра остават за проучване. Ние проучваме единствено и само в трасето на ВиК инфраструктурата, като това, което е и по-бавният темп на работа, както е в очите на повечето хора най-вероятно, е, тъй като ние зависим от самите строители. Нашата работа е линейна, циклична и всяко едно забавяне при строителната дейност се отразява на това, че ние не можем да работим, и съответно и ние сме в режим на изчакване. Работим на малки участъци, с малко, но мотивирани хора, тъй като изкопите са от порядъка на 20 квадратни метра и повече от 4-5 човека не могат да работят едновременно в тях. А това означава ли, че те по този начин и проектът няма да стане, както се говореше, до края на годината – за "Брезовско шосе“ имам предвид, като има още за довършване? Да. Обектът вероятно ще бъде замразен за зимата и напролет ще бъдат подновени проучванията и съответно и строителната дейност. Това вече е планирано, говорено и с местната власт, и с фирмата-изпълните. Така че това е реалността. Така че просто няма вариант. Това, че нещо се е случило, имало е някакво нарушение явно или недоглеждане при въвеждането на този проект в изпълнение, не освобождава от отговорност да се спази закона, който задължава проучването на обекта чрез разкопки. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 7 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
14:51 / 24.11.2024
Ново нападение в столичен мол
19:56 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
