Къде са бомбоубежищата в Пловдив?

Най-голямото бомбоубежище у нас се намира в София под взривения мавзолей. Това показа проверка, провокирана от руската агресия в Украйна. По същата причина и управляващите подготвят спешна проверка на скривалищата, която трябва да покаже колко са обектите, къде се намират и какво е тяхното състояние, предава "Телеграф“.

По закон за тях отговаря пожарната, но от години няма бюджет за поддръжка на всички бомбоубежища.

Експерти заявиха, че близо 1/3 от обектите не могат да се използват, тъй като са занемарени от минимум 25 години и са се превърнали или в наводнени тресавища, или в свърталища на наркомани.

Скривалищата в Пловдив са предимно в тепетата. В годините на промените някои от тях бяха обърнати на ресторанти и сладкарници, които са доста атрактивни заради бомбоинтериора си. Бомбоубежище бе открито преди 2-3 години и в парка зад хотел "Санкт Петербург", когато от инициативен комитет подеха серия от протести срещу застрояването на парка.

Бомбоубежищата в столицата, годни дори за частична евакуация, са около 10 и се намират в центъра, обясниха експерти. Освен скривалището под мавзолея има и тунел, който тръгва от НДК и стига сградата на Министерския съвет. Преди десетина години той е бил запушен, но към момента е разчистен. Другите годни за нещо скривалища се намират под сградите на МВР, Министерството на финансите, на правосъдието, на здравеопазването, на икономиката и др.

"За последно проверка на тунелите беше правена през 2018 г. Тя показа, че нещата са зле, но така или иначе няма бюджет за поддръжка“, обясниха от МВР. Около стари блокове, строени преди 1980 година, имало изградени защитни стаи, но състоянието им в момента е, меко казано, плачевно. Голям процент от тях дори са затрупани.

"Не сме категорични, но в подземията на София, останали годни за нещо, могат да се укрият не повече от 50 000 души. Това категорично не отговаря на стандарта“, допълниха експертите от МВР.

В Стара Загора картината също е трагична. Поне 20 бомбоубежища, предназначени за цивилното население, са били изградени от средата до към края на миналия ХХ. Бивши служители от системата на МВР, които в различни периоди са отговаряли за поддръжката на този тип съоръжения, споделят, че такива скривалища е имало и има в дълбоките мазета на няколко кооперации в същинския център на града, в подземията на общинската администрация, сегашната съдебна палата и бившата сграда на БТК.

Достъпът до тях бил силно ограничен, веднъж на 6 месеца служители извършват проверка за техническото им състояние. Според запознати в чисто конструктивно отношение убежищата са изключително стабилни, но като оборудване с техника (въздуховоди, помпи, елзахранване и т.н.) са отдавна остарели и амортизирани, тъй като за поддръжката им се отделяли минимални средства.