Лазар Лазаров-Мастагарков е потомък на македонски бежанци от Ениджевардарско. Бил е учител, а със създаване на литература се занимава и до днес. Последната му книга се казва "Сказание за Кючук Париж" и представя част от историята на квартала - от пасище за родопските стада, през заселване с бежанци от Македония и Източна Тракия до новото време. 

Лазар Лазаров-Мастагарков:

"Ние сме вече осмо поколение в Пловдив и имам основание да кажа, че това е градът, който обичам безкрайно много. Бил съм на гурбет на много места и не съм видял по-добър град от Пловдив, честно ви признавам. Няма да забравя едно интервю с наш сънародник зад граница, когато го питат: "Кажи нещо за Пловдив, за родното си място?", отговорът беше "Железен. Запомних камъните, помня камъните нагоре.". Ето това е, когато човек е привързан към собствения си град. Това ме кара аз да обичам този град и да правя всичко, което мога, докато съм жив да го правя".

Книгата разказва за голямата бедност и страдания на преселилите се в "Кючук Париж" бежанци. Героите са обикновени хора - различни, но с обща съдба и битие.

Владимир Янев, литературен критик:

"Тази книга е написана от един човек с неизтощимо любопитство към живота на всеки човек, написана от един истински хуманист, който може да говори и с професора, и с най-пропадналия бедняк, който има око за цялата калейдоскопичност на живота. Тази книга е написана от човек със солидна философска подготовка. Това личи в първите около 200-250 страници. По същество те са един народопсихологически срез".

Описвайки ежедневните дейности в млекарниците, дюкяните, хлебарниците, различните занаяти, Мастагарков изгражда с пластичен психолозъм ярки образи на редица персонажи.