Няма да говоря за патроните на училищата, които се сливат, за да създадат съвременното училище – Пловдивският митрополит Максим, Царица Йоанна, Никола Вапцаров, Лиляна Димитрова, Стоян Загорчинов, Свети Патриарх Евтимий, защото по-важно е как учителите и учениците носят тяхната памет и следват примера им. От това училище са излезли политици като Петър Стоянов, актьори като Цветана Манева, художници като Димитър Киров – ДиКиро и спортисти като Георги Попов – Тумби. Училището има легендарен статут дори само заради тях и факта, че са го посещавали. И не са само те – авиаторката Мария Атанасова, актьорът Радко Дишлиев, художникът Йоан Левиев, оперната певица Пенка Коева, интелектуалецът проф. д-р Огнян Сапарев, лекоатлетките Софка Попова и Лиляна Томова, журналистите Тома Спространов и Велислава Дърева, писателят Рашко Сугарев, общественичката Райна Каблешкова и още много други. Президентът Петър Стоянов веднъж каза: „Годините, когато бяхме ученици в гимназия „Патриарх Евтимий“, са най-хубавите в живота ни. Времето се променя, а ние заедно с него, но винаги носим със себе си щастливите мигове от онези дни и гордостта и самочувствието, че сме били част именно от това училище. Там не само трупахме знания, а изграждахме своя характер и създавахме приятелства в атмосфера на солидарност, почтеност и чисти отношения помежду ни.” Колективният дух на това училище е пословичен – отбори от неговите възпитаници неведнъж са печелили първи места на градски, национални и международни театрални, литературни, математически и спортни състезания, въпреки че не са били фаворити. Някои от най-значимите успехи са разказани във филма „Съкровищница от училищни емоции“, посветен на училището. В края на 90-те бях част от футболния му отбор – едва събрахме достатъчно момчета, повечето класове имаха по едно-две, но станахме шампиони по минифутбол, като по пътя победихме ТЕТ-а (2:0) и ТОХ-а (4:0), които тогава бяха събрали най-доброто от пловдивските ДЮШ. Всички бяха толкова учудени, че писаха за нас във вестниците. И ако това е важно предимно за мен и съотборниците ми тогава, трябва да знаеш, че един от символите на Пловдив – Детската железница „Знаме на мира“, е направена с доброволния труд именно на ученици от нашето училище. СУ „Патриарх Евтимий“ е символ на традиции, колективен дух и високи академични постижения, а неговите възпитаници имат множество значими успехи в културен, научен, спортен и обществен аспект. Едно училище има „легендарен статут“, когато е придобило репутация, надхвърляща обичайните стандарти, и е оставило траен отпечатък в общественото съзнание. "Лиляната" е такова.

По твоята логика всяко училище с по-голяма история е легендарно. Пак питам какво точно е легендарното на това училище? Някакви легендарни постижения ли има?