© Plovdiv24.bg

Бивши и настоящи студенти от ПУ "Паисий Хилендарски":	виж още

Лекцията се провежда в съответствие с работната програма на проект "От идеята за историята към националното, космополитното и глобалното: преписите и преправките на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и културноидентификационните модели на ХVІІІ - ХІХ век" (Проект № НИ13 ФЛФ014 /20.03.2013 от 23.04.2013 на Фонд "Научни изследвания" на ПУ).

Акцентът в лекцията е върху детайли на ръкописната култура на Възраждането, с които неспециалистите все още не са запознати - характеризират се литературноисторическите паспорти на най-интересните преписи и преправки на Паисиевата история; анализират се "тайнството" на преписвачеството, занаятът на преписвача и подвързача, украсата на кориците, хартията, заставките, винетките, червенословите, приписките, оставени от ръцете на преписвачи, читатели, притежатели, цената, на която са се продавали ръкописните книги... - все уникални подробности, които със сигурност ще са интересни за слушателите", сподели доц. д-р Мила Кръстева.

Литературоведът ще разкаже и за авантюрните пътешествия на преписите и преправките на Паисиевата история през ХVІІІ и ХІХ век у нас и в чужбина. Как "История славянобългарска", която трябва да се чете като едно книжно тяло с всички нейни възрожденски преписи и преправки, е предопределяла и направлявала не само съдбата на своите преписвачи, читатели и слушатели, а и на цялостния развой на възрожденската книжнина и култура.

Съществуват сведения, че един от преписите на Паисиевата история е имал съществено значение за българската политическа свобода, защото е стоял на масата за преговори по времето на подписването на Сан-Стефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Като представя всичко това, лекцията развива и защитава академичната теза, че "История славянобългарска", нейните преписи и преправки съставят българската възрожденска Паисиада, в която преписвачите, подвързачите, читателите, слушателите, купувачите, поръчителите на ръкописните истории, умножавали и разпространявали Паисиевото слово през ХVІІІ и ХІХ век, са хората-разкази, чиито съдби са важни и затова ще бъдат припомнени", посочи доц. Кръстева.

Лекцията ще завърши с презентация на автентични страници от всеки един от достигналите до нас 50 преписи и преправки на "История славянобългарска". Презентацията е изработена и предоставена от гл. ас. Димитър Пеев от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Академичното послание на проекта "От идеята за историята към националното, космополитното и глобалното: преписите и преправките на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и културноидентификационните модели на ХVІІІ - ХІХ век" (Проект № НИ13 ФЛФ014 / 20.03.2013 от 23.04.2013 на Фонд "НИ" на ПУ), което се съдържа и в заглавието на лекцията, е "ПРЕДАЙ НАТАТЪК!"

С предстоящата лекция Деканатът на Филологическия факултет на Пловдивския университет поздравява любословните българи с Деня на народните будители - 1 ноември.