- Г-н Личканов, преди няколко дни блъснахте дете, какво всъщност се случи, разкажете?

- Карах джипа си по булевард "Цар Борис Трети Обединител" в Пловдив. Без изобщо нищо да подозирам, нито да видя, изведнъж изскочи едно дете в средата на платното от лявата ми страна и се удари в колата. Изтръпнах. Като че ли нарочно го направи, не знам!...

- Инцидентът пред пешеходна пътека ли се случи?

- Няма пешеходни пътеки, нито светофар, имаше движение и от едната, и от другата страна. Аз бях в колона, пред мен от лявата страна имаше автомобил, детето мина зад автомобила и като че ли умишлено се хвърли в колата ми. Удари се в страничното ми огледало. Аз се опитах да го избегна, но стана за част от секундата. Навих волана рязко надясно в опит за го избегна, но не успях.

- Всъщност не сте го видели, когато е връхлетяло върху колата, така ли?

- В последната секунда го видях. То се засили и със сила се удари в джипа.

- С каква скорост карахте вие?

- 40 километра в час, там не може да се кара бързо, та това е в самия център и движението е много натоварено.

- Какво казват свидетелите на този инцидент, нали наоколо е имало хора?

- Свидетелите казват, че са видели как детето се е засилило и е скочило върху колата. Били са три деца, опитвали са се на няколко пъти да пресичат, връщали са се, смеели са се, и в един момент свидетелите казват, че видели как момчето се засилва. То нито се е опитало да се спре, а направо се е хвърлило върху колата.

- Е, как си обяснявате вие това нещо?

- Не мога да си го обясня, това дете не е толкова малко. То все пак е на 12 години. Просто малшанс, на мен, на вас, на всеки може да се случи това. Последиците щяха да са същите. Но да се молим на Господ детето да се оправи.

- Разбра се, че детето е ромче. Във вашия случай може да не е така, но има доста случаи, когато роми се хвърлят върху нарочно избрани, лъскави коли с цел да получат по-късно обезщетение за нанесените им травми. Размишлявали ли сте върху това и във вашия случай?

- Според мен може и да е така, може и умишлено да е, защото нямаше реакция от момчето. Нали ако видиш, че ще се блъснеш в нещо, ще имаш реакция да се спреш, а аз не видях такава. Аз видях как момчето умишлено се хвърли върху колата.

- Вие как реагирахте?

- Извих колана плътно в дясно, с риск да ударя друга кола, но да избегна детето. Имаше спряло такси, ударих него.

Бях арестуван за 24 часа, после ме освободиха. Нямам вина, не съм привлечен като обвиняем, а като свидетел. Аз имам претенции, че шофирам много добре. Съжалявам, пак повтарям. Направих всичко, за да го избегна, но никой не може да избегне такова нещо. В момента, в който хванах телефона да звъня за линейка, очевидец вече се беше обадил да спешна помощ. Помолих пак да звънят на 112, да идва по-бързо линейката, бях притеснен. Дете е това, гледах го на земята и се ужасих.

- В последно време станаха две показни убийства в Пловдив. Кажете какво мислите за това?

- Ох, защо като стане нещо някъде и започвате всички журналисти да ме преследвате?... Какво да кажа за убийствата? Познавах и Димитър Стоянов-Лудия, и застреляния сараф Стефан Техов. Защо се случи това, не мога да гадая. Не искам...

- Жив ли е ъндърграундът в града, вие някога бяхте част от него...?

- Сигурно отчасти, не знам. Но на въпроса ви за Митьо. Познавах го много добре. Бяхме в добри отношения. За мен беше много хубаво момче. Беше много свестен човек. И коректен. Аз съм нямал работа с него, но хората, с които е работил, ми казаха същото, което знам и аз. Иначе се имахме, никога не мога да кажа лоша дума за този свестен човек.

- Все още е неразкрито това убийство?

- Ами... сигурно не искат да го разкриват.

- Появиха се версии, че Лудия е дал голяма сума пари назаем, или е бил гарант по голяма наркосделка и се е провалил. Според тези версии или длъжникът го е застрелял, или хората, намесени в наркоаферата, които не са били доволни. Вие какво знаете по въпроса с разстрела на Митьо Лудия?

- Не мога да коментирам. Ако има нещо такова, аз не знам.

- А вие имате ли някакви предположения като негов приятел?

- Аз не искам да изказвам предположения, запазвам ги за себе си. Само искам да кажа на тези, които плюят по Митко, след като го убиха, че нямат на идея какъв човек беше. Той беше добър човек, сега защо само плюят, без да са запознати?! Да не дава Господ тези хора да изпитат мъката, която изпитва вдовицата Роси Черногорова, двете им дечица и семейството на Митьо.

- А за сарафа Стефан Техов-Даскала, какво знаете?

- Познавах го много добре. Беше много коректен в работата си, съжалявам, че го казвам, но беше много стиснат човек. Цял живот си къташе парите, пресметлив, скромно живееше, тихичко, незабележимо. Имаше няколко сериозни, но неуспешни връзки. За това и не се ожени. Последно живееше с доста по-млада от него жена, аз не я познавам. Това, с което ще го запомня, е че като се видехме, много се смеехме. Той беше шегаджия. Закачахме го за неговата стиснатост, но ето, това, което го къташе цял живот, сега го убиха заради него.

- Обир ли е според вас причината за смъртта?

- Да, аз мисля, че е обир. Кой да го трепе него поръчково и за какво?! Не мога да предположа, че има нещо друго. Имало е спречкване, боричкане вечерта, когато са се опитали да го ограбят. Той беше толкова стиснат, че живота си даваше, но парите - не. И ето, накрая така си отиде! Заради пари! Не вярвам на написаните глупости, че той се е прибирал с по 200-300 бона вечер. Смях се много, като го прочетох.

Никой човек, първо, няма да се прибира сам с толкова пари, и, второ, няма откъде един сараф да изкара толкова много пари в Пловдив. Най-много да е имал в него 20-тина бона. Стефан беше и си остана най-оборотният сараф в града, но такива пари е невъзможно да се изкарат в днешно време.

- Г-н Личканов, защо така нищо не искате да ми кажете за тези убийства? Вие дори да не знаете нищо, все пак предполагате?

- Нямам какво да ви кажа... Дано да спрат убийствата. Според мен има много елементарност в извършването на убийствата.

- Е как елементарност като килърът на Лудия още не е заловен?

- Повтарям - не искат вероятно да бъде заловен...

- Как си обяснявате факта, че главният секретар на МВР каза, че всичко е ясно по това убийство, но все още нямало да го оповестяват?

- Ето за това не искам нищо да коментирам, не искам да говоря, не искам да се набърквам. Защото оттук-нататък пак ставам мишена, пак ставам неудобен.

- А защо убийството на Даскала да е елементарно?

- Защото според мен реално е грабеж и може би от страх са го гръмнали. Може би е видял лицето на някого, може би го е познал. Мисля, че са го следили, познавали са се с убиеца. Може би за това е убит - защото е познал килъра си.

- Преди десетина дни пловдивски прокурор заяви публично, че вече ги няма онези бандити джентълмени, с които като ги заловят, човек може да се разбере, да разговаря, да си признаят престъпленията и да започне нормална работа по делото. Той каза още, че нивото на престъпността е спаднала толкова много, че млади бандитчета за по 100-200 лева палят коли, ръгат хора, а това много затруднява обстановката. Вие как ще коментирате това?

- Много правилно изказване. Абсолютно правилно! Съгласен съм. Сега се дава приоритет на точно такива гаменчета. Те се вземат много насериозно. Родителите им са малко по-богати и те си мислят, че са недосегаеми.

- Не е тайна, че някога вие също бяхте част от ъндърграунд средите. Сега декларирахте, че се занимаване с легален бизнес. Излязохте ли от групировките?

- Значи, аз никога не съм бил част от групировките. Да, познавал съм всички играчи, бях много добър познат с братята Васил и Георги Илиеви, но само това.

- Не бяхте ли представител на ВИС 2 в Пловдив и региона?

- Аз съм бил техен добър познат и никога не съм се забърквал в техните неща, това са легенди. И с братята Илиеви сме имали много добри отношения, разбирали сме се, общ бизнес сме нямали, помагали сме си в нещата, с които сме са занимавали. Други хора се натискат да кажат, че са били техни представители, аз нямам такива претенции.

- Вашето име се спряга в доста престъпления. Защо обаче до момента нито веднъж не сте оповестили, че вие се занимавате с благотворителност, както ми споделиха ваши познати...?

- Няма нужда да се парадира и да се афишира с благотворителността. В случая не искам да коментирам, защото ще бъде изтълкувано не както трябва, ще бъда разбран по крив начин. Само ще кажа, че съм помагал на много домове за сираци, на старчески домове, но както е да е, няма смисъл това да се знае. Мен ме наричат мафиот номер едно.

- А мафиот номер едно ли сте?

- Това са пълни глупости! Журналистически приумици.

- А били ли сте преди години гангстер джентълмен?

- Джентълмен да, но не и гангстер. И сега съм джентълмен.

- Г-н Личканов, вие сте много комуникативен, но сега ви измъквам думите с ченгел, кажете нещо конкретно?

- Моята конкретика ще притесни много хора, за това аз винаги съм мълчал и така ще продължа.

- Тоест, вие предполагате кой стои зад двата разстрела в Пловдив?

- Чак да предполагам - не, но имам си своите помисли. А те рядко са грешни.