Лидия Симеонова: Тенденция е да се увеличават графиките в изложбите на ДПХ
Дружеството на пловдивските художници кани почитателите на изкуството на общата си Годишна изложба. Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Лидия Симеонова, председател на дружеството.
Подредена ли е вече изложбата и какво можем да видим в нея?
Изложбата е подредена, картините са вдигнати по стените. Ще видите годишната изложба на Дружеството на пловдивските художници, това е първо. Второ, ще видите една съвкупност на няколко поколения автори, като бих искала да кажа, че тази година сме извели 20 нови членове, които ще ги поздравим с "добре дошли" в групата.
Това са млади художници?
Да, да, наблягаме на младите художници, защото искаме да ги привлечем, все пак младите са бъдещето. Искаме да влезе една нова генерация, с едно ново мислене за изкуството, за да има някаква приемственост. Така че може да видите тази разлика между поколенията. Картините са много тази година, имаше места, на които се налага дори и на 2 реда да ги нареждаме, за да можем да съберем на всички автори. Скулптурата за съжаление е по-малко тази година, не знам дали дъждът попречи или просто скулптурата е трудна за пренасяне. Можем да видим едно доста голямо участие на графити тази година, което предни години нямаше, като също и тези нови форми на графиката, печати дигитални, компютърни графики. Има просто от класическа до абсолютно съвременна графика, което е едно такова разнообразие, което ще бъде много интересно за хората да видят.
Графити казвате, това някаква тенденция ли е, това да се увеличават или просто е случайно?
Аз мисля, че е тенденция да се увеличават в смисъл такъв, че новите технологии позволяват на младите автори да развиват и този вид дейност. Защото класическата графика е доста по-трудна за изпълнение. Там има момента на изненадата и не винаги се получава така, както го искаш. Но сега всичко това може да мине по електронен път, да бъде обработено, да има по-богато въображение. Техниката помага някак си тази графика да бъде многопластова и да не бъде само на хартия, тя може да бъде и върху стъкло и други материали. Така че там ми се струва, че има една тенденция на развитие, заради възможностите, които предлагат тези нови технологии.
Това за сметка на живописта ли е?
О, не, не, в никакъв случай не е за сметка на живописта. Тя винаги е водеща. Някак си традиционно има много повече хора, които се занимават с живопис, така че нито един от тези отрасли не е за сметка на другия, просто всеки си се развива самосиндикално.
А да кажете тези младите хора при вас откъде идват предимно, от пловдивските училища и университети, или откъде?
Мисля, че най-вече от пловдивските университети, в които има такива специалности, художествена гимназия, АМТИИ, дори в Пловдивския университет има специалности за изкуствата, мисля, че и те също. Понеже миналата година направихме на техния малък факултет една изложба в нашата галерия. Но бих искала да кажа, че идват и от други градове. Знаете, че Пловдив е най-големият център в Южна България. Дори имаме едно момче, което е преподавател, живее в София, но си е пловдивчанин и всяка година участва с неговите чудесни дървопластики в нашата изложба. Мисля, че не сме само в границите на града, а излизаме доста от тези граници и все повече и повече хора от други градове има при нас. Имаме членове от Кърджали, от Сливен, от Троян.
А сега ни разкажете за годишните отличия. Кое поколение са отличените и може ли да се забележи някаква тенденция?
Може да се забележи, защото освен традиционните награди за живопис, графика и скулптура, имаме награди за млад автор, което е точно за да поощряваме младите хора. Имаме награда за живопис, тази година носителят на тази награда е Петър Цеков, който има две чудесни работи. Наградата са скулптура се дава на Владо Дамянов, който малко хора ще разберат, но той има една много хубава история с неговата скулптура, едно дърво, което е било наречено от баба Ванга никога да не бъде горено, никога да не бъде унищожено. Той го намира и прави копие на това дърво и има някаква голяма символичност и мистичност в неговата работа. Наградата за графика отива при Ангел Гешев, човек доста познат на пловдивската публика. Наградата за млад автор отива при Тодор Василев, той е един сравнително млад автор и нов член на нашето дружество, който в момента има самостоятелна изложба в радиото. Чудесна е, препоръчвам я на всеки да отиде да я види. И наградата, най-голямата Награда на кмета, която той лично я връчва е на Николай Томов.
Кажете малко повече за този човек.
Аз понеже съм нов председател, не го познавам лично, но мисля, че той е директор на Гимназията за сценични кадри.
Той има две много хубави живописни работи. Доколкото си спомням миналата година, той имаше номинация за живопис, но тази година просто решихме, че неговото представяне е добро и достойно да вземе Наградата на кмета.
Всъщност, тази награда какви привилегии дава, така да се каже, или тя просто си се получава всяка година?
Тя няма никакви особени привилегии, но това е едно особено признание към автора, че все пак е един-единствен, избран на тази изложба да получи Наградата на кмета. Тази награда е получавана от Вълчан Петров, от много големи автори преди това, така че това е чест и достойнство за самия автор.
И тя е за цялостно творчество нали, не е само за една творба?
То винаги има зад гърба си две творби, и я водят за цялостно творчество, защото хората като творци са познати в града през годините. Не е случайно да дадеш 2 картини и да получиш награда, винаги е важна и историята на един автор, който си е спечелил вече уважението и достойнството като творец в този град.
Като ви питах за наградените имах предвид дали се забелязва някаква тенденция това да са автори от едно поколение, които вече са се доказали през годините. Без тази награда, която се дава за младите. Това исках да знам, дали наградените са от едно поколение, да кажем?
Ами не, не са от едно поколение, защото Петър Цеков е човек, мога да кажа към 50-те години, дано нещо да не го обидя, докато Владо Дамянов в скулптурата е мисля по-възрастен човек, той има син, който също е много добър творец. Миналата година и на двамата имахме едни чудесни мозайки, така че там са две поколения баща и син. Ангел Гешев е не знам, може би към 60 години, Николай Томов нямам представа. Но общо взето, бих искала да кажа, че са ...
Общо взето са по-улегнали хора вече, доказали се.
Да, в по-зряла възраст и хора с опит зад гърба си, с изградени стилови качества, разпознаваеми.
Ами да се надяваме, че и младите ще достигнат до това ниво и ще може и те да получат в един момент награди.
Затова сме измислили тази награда, за да ги стимулираме по някакъв начин, да ги амбицираме, да могат да работят, да показват, да ги виждаме така през годините, за да станеш утвърден, трябва някак си постоянно да си в окото на публиката, за да могат хората да изградят една представа за този автор и неговите качества.
Само да кажете до кога ще остане тази изложба, до кога ще могат да я видят хората, които не успеят за откриването?
По принцип не слагаме крайна дата, но ние помежду си имаме уговорка, примерно със залата някъде до 7 януари, защото винаги има 2 дни плюс-минус, прибиране, сваляне и така. Но до първата седмица на януари ще бъде на разположение.
Мястото е галерия “2019", галерията в която се случват най-много събития, която ние използваме всяка година за нашите годишни изложби.
Нещо ново предстои ли на Дружеството, някаква нова изява в близкото бъдеще?
Дружеството има един план до края на годината, който е приет още в началото на миналата година. Имаме една последна изложба, която ще бъде малък формат, която ще бъде и един вид Коледна изложба с по-малки работи, за да могат хората да имат възможност да продават за коледни подаръци. Тя ще бъде открита мисля, на 18 декември, ще пуснем обяви - електронни обяви по пощата, и на фейсбук страницата, така че това ще ни е последната изява за годината.
Къде ще бъде тази изложба?
Ще бъде в Залата на ДПХ, която се намира на ул. “Цар Борис III" 153.