"Общините "Марица“ и "Родопи“ трябва да работят заедно и да си партнират с общи интегрирани проекти с община Пловдив относно транспортната свързаност, инфраструктурата, инвестициите, здравеопазването и образованието. И тогава няма да работим само за Пловдив, а за целия пловдивски регион. По този начин ще обезличим това изкуствено разделение на града и областта. Обединени тези три общини могат много повече. Същото важи и цялата ни държава", казва
Лилия Недева, водач на кандидат-депутатската листа на Коалиция "Заедно" в Пловдив.
И добавя:
"Инвестира се много в детски градини, виждаме усилията на общината в тази насока и това е похвално, но няма достатъчно ясли. Майките са принудени да търсят частни учреждения, които обаче са прекалено скъпи. Сумата за майчинство, което една жена е нужно да получава след първата година, трябва да е доста повече, както и трите години да се считат за трудов стаж на майката, за да може докато се изградят достатъчно ясли, майките да могат да отглеждат спокойни децата си сами, както и да не се притесняват да раждат две и повече деца. Само с подобни мерки, чрез които жената получава сигурност от държавата за своята финансова обезпеченост и за сигурността на своите деца, ще можем да преборим демографската криза.
Масовият проблем в образователния сектор е не толкова в града и близките около Пловдив села, а в отдалечените в областта. Крайните населени места се обезлюдяват. Хората са принудени да дойдат в града, защото искат детето им да учи в по-добро училище. В селото нивото на обучение е по-ниско, затова нашата цел е да постигнем ако не еднакво, то почти еднакво ниво на обучение, както в големите населени места, така и в малките. Инициативата за вдигането на заплатите на учителите е отлична, но трябва да се вдигне повсеместно и квалификацията на учителите, осигурявайки им повече обучения, а също и внедряване на по-модерни методи на обучение, за да могат да привлекат и задържат интереса на децата в учебния процес.
Следва да се преразгледа целия закон за висшето образование, защото в момента един доцент в университета получава колкото един учител в училище. Все пак е редно да се уважава и желанието на кадрите в образователната система да повишават своя ценз. Важно е децата да обичат училището и оттам – и да уважават своите учители, нещо което деградира в последните години. Системата Монтесори например е много хубава, но отново е побългарена.
Какво имам предвид - в европейските страни в районите, където няма достатъчно деца на еднаква възраст за сформиране на групи в детските градини, децата се смесват всички възрасти в една група и така малките взимат пример от големите, а големите се учат да се грижат и помагат на по-малките.
Това представлява в своята същност Монтесори и следва системата да бъде изцяло внедрена, а не отново на парче. Начинът на преподаване на материала за децата няма такова значение, защото по един или друг начин той стига до децата, но идеята за толерантност, уважение и разбирателство между децата в различна възраст е много важна. А по този начин ще се спасят и детските градини в малките и отдалечени населени места. Това е и една от мерките, чрез която ще се спре и обезлюдяването на селата".