МИР НА ДУШАТА МУ И ПРИЖИВЕ СИ БЕ АТРАКЦИЯ И ТАЛИСМАНЪТ НА Пловдив

Айдааа Айдааа рџ‘‚Лека му пръст!!!

Майстор Данко Данков!

Случаят с Мильо и неговия живот ,е крещящо доказателство за несъстоятелността на легендата за хуманната същност на социалистическия строй! Виждал съм го и съм говорил с него много пъти-видял съм лично страданията му,подигравките и униженията на които го подлагаше милицията и т.н."социалистическа младеж"!Беше оставен да умре като куче от приятелите на агента-доносник Сапарев,който сега нахално ни предлага "умилителни"спомени за него,като го нарича идиот!!За него не е важно състраданието!Като Мильо имаше и други хора,но тях не ги допускаха до Главната! Например"Лудия Даньо",който не беше толкова симпатичен и милиционерите са му видели сметката ,вместо да го лекуват!В "лошия"капитализъм/според другарите/,такива хора срещат състрадание и помощ от обикновените хора,а с Мильо се подигра не някой друг,а "социалистическото общество"! Нека младите хора помнят тази истина за да се знае,че "хуманността",и че в този строй "човек за човека е бил приятел и брат"беше долна пропаганда! Архивите крият още много доказателства за зверствата спрямо обикновените хора,които чакат някой да се осмели да разкрие!

През 1967/1968 година бях ученичка в Гимназия "Лиляна Димитрова" на улица "Иван Вазов". За няколко месеца дойде да ни преподава по заместване по френски г-жа Дренска, която живееше в къщата до Гимназията. Тогава тя ни разказа, че са били съученици с Мильо до 6 клас и той е бил с феноменална памет и отличен ученик. Но след това за известно време е изчезнал от града и когато се е върнал, е бил вече чалнат. Той имаше този маниер да ходи с ръка зад ухото и като видеше жена, казваше "Много си хубава, много си хубава." Той имаще една приятелка Фроска, която живееше на улица Цанко Дюстабанов

На този откачен чекиджия паметник му направиха! Аферим, машалла на откачалниците, които го увековечиха! А, колко по-достойни пловдивчани има, ама нейсе...