"След Господ, Исус Христос е извършил нещо, което никой човек не може - възкресил е умрелия Лазар преди четири дни. Тази вест се е разчула и стигнала до жителите на Йерусалим и цялата околност. На следващия ден Спасителят заедно със своите ученици доближил светия град. Спрял се на отсрещния хълм и заплакал. Когато се приближил и видял града, Той заплакал за него. Когато човек плаче, как постъпваме ние? Отиваме при него, разпитваме го защо плаче, опитваме се да го утешим. Понякога ни става толкова мъчно за него, за този огорчен човек, че ни се струва, че сме готови да отдадем душата си, за да облекчим неговата горест, неговата мъка. Нека и днес да отидем при Господа и да го попитаме защо плаче", каза митрополит Николай. 

"Господ знаел какво означава този вековен свещен град, той познавал непостоянството на неговите жители, той знаел непостоянството на тълпата - тази съща тълпа, която днес го посреща възторжено, а утре реве зловещо, искайки неговото разпятие. Той е видял какви ужасни изпитания очакват града по време на нашествието на император Тит. Ето защо, предвиждайки ужасите и гибелта на града, той гледайки Йерусалим, плакал за него. Евангелието ни говори, че и днес Господ плаче за него", посочи владиката. Митрополит Николай каза, че днес Господ плаче, защото го огорчаваме. 

"Нерядко се отричаме от него със своите ужасни постъпки. И днес хиляди неверници се надсмиват над него. Той плаче за това, че сърцата ни са вкаменени, отклоняваме се от истината и жестоко оскърбяваме този, който със своята божествена кръв изкупи целия човешки род", подчерта митрополитът.