На 5 май -Великден, от 10.30 часа в митрополитския храм "Света великомъченица Марина" митрополит Николай ще отслужи последованието на Второ Възкресение и ще раздава червени яйца.

Престолонаследникът Симеон, Княз Търновски е роден на 16 юни 1937 г. На 12 юли в Софийския дворцов параклис "Св. св. апостоли Петър и Павел"е кръстен с вода, донесена специално за случая от река Йордан, от членовете на Светия Синод в пълен състав, начело с Наместник-председателят Видинския митрополит Неофит. Тайнството миропомазание е извършено от най-стария митрополит - Варненският и Преславски Симеон. Кръстник на Княз Симеон е генерал Данаил Николаев.

След кончината на о'Бозе почившия Цар-Обединител Борис III на 28 август 1943 г. на престола на Българските царе се възкачва шестгодишният Симеон II, Цар на Българите. Съставено е Регентство. На 5 септември с. г. в дворцовия параклис над невръстния монарх е извършен пълния чин на Царското миропомазание и венчание на Царство от Софийския митрополит Стефан в съслужение с митрополитите Търновски Софроний, Врачански Паисий, Ловчански Филарет и Пловдивски Кирил. От този момент за Православната църква Симеон II е миропомазаният по воля Божия Цар на Българите.

През 1946 г. България е обявена за република, а царското семейство е принудено да напусне страната.

В периода на 50-годишното си изгнание, макар и далеч от Родината, Симеон II не прекъсна връзките си с Българската православна църква и благочестивия ни народ. През 1966 г. блаженопочившият Български патриарх Кирил, предвид сложната политическа ситуация с риск се среща с Царя по време на престоя си във Виена, за да изрази благодарността си за усилията му в предотвратяване разцепването на Българската църква в Северна Америка чрез намерението на част от политическата емиграция за основаването на "задгранична" българска църковна общност, отделена от Светия Синод в София. Тогава Симеон II, с ясното съзнание на верен син на Православната църква, отказва да подкрепи тези инициативи.

През 1996 г. при първото си идване в Родината Симеон II показа категорично своята подкрепа и синовен дълг към каноничната българска православна църква и нейния предстоятел - блаженопочившия Български патриарх и Софийски митрополит Максим.

След окончателното си завръщане в Родината през 2001 г. вече и в друга по волята на народа обществено-политическа позиция, Симеон II положи неимоверни усилия, решителност и такт за поставяне край на разкола, причинен от други политически сили.