Митрополит Николай разкритикува българските политици и призова да работят за обединение, единство и мир в Украйна. В словото си на молебена в катедралния храм "Успение Богородично" митрополитът направи паралел със събитията след края на Руско-турската война и подписването на предварителния Санстефански договор, при което България не е присъствала на масата на преговорите.
Той обвини политиците, че 3 години от началото на войната в Украйна, вместо да се обърнат към православния морал и от тази позиция да се включат в посреднически мисии за незабавно спиране на бойните действия, се чудят на страната на коя от Великите сили да застанат и изчисляват ползите за бюджета от продажбата на снаряди.
"Не можахме да помогнем за спирането на войната в Украйна, но поне ще помогнем ли за установяването на мира? Ще попита ли нашата държава на база на кои принципи ще бъде възстановен мирът в Украйна – на принципа на братското всеопрощение и покаяние в Христа, или на стария римски принцип "Горко на победените"?".
Този въпрос зададе в словото си в края на тържествения молебен за националния празник 3 март пловдивският митрополит Николай. Той припомни, че България е най-старата православна държава в Европа и нейния принос за пренасянето на православието в Русия и Украйна.
"Русия ни е освободила преди 147 години – руски, украински, румънски, грузински, финландски и други воини са проливали кръвта си по нашите земи, за да сме днес свободни, и ние сме благодарни за това. Русия дойде, за да ни освобождава заради вярата, а по неведомите Божии пътища вероятно и за да изплати един свой дълг към нас, които сме ги освободили 700 години по-рано от мрака на невежеството и езичеството. Днес може да сме по-малки, но това не означава, че трябва да се отказваме от историческите си права да помогнем в разрешаването на спора на Русия с Украйна - не с оръжие, а на базата на православните ценности и принципи, които те са научили благодарение на нас", каза предстоятелят на Пловдивската епархия.
Той се върна назад в историята и подчерта, че преди 147 години на масата за преговори в Сан Стефано няма българи, няма и на Берлинския конгрес. "В онези драматични месеци в началото на 1878 г. България не е субект на международните отношения, тя е обект, територия, която бива ту уголемявана, ту рязана на парчета. В момента отново започват разговори, в които България не е поканена да участва, а в най-добрия случай може да ги наблюдава онлайн. И за да не се повтарят ситуации отпреди 147 години, днес ни е необходимо пълно обединение на националните сили, пълно единство на волята и задълбочен разговор за това, как си представяме бъдещето на страната си в този бурен свят", каза митрополит Николай.