"Подобно на много родители в Пловдив преди мен и аз днес изпаднах в двоумение от системата за кандидатстване за ясли и детски градини - днес, 27 юли, излязоха резултатите от поредното класиране. Фактът, че детето ми е здраво, както и ние - неговите родители, ни дава много малко точки и сме твърде назад в "класацията". Май някой се опитва да ме накара да се чувствам нещастна от факта, че съм щастлива.

Зачудих се, дявол да го вземе, дали всички деца, които са приети, са с хронични заболявания - това дава 3 т., а точно толкова ни липсваха, за да бъдем приети по първо желание. 50% инвалидност дават 2 точки - твърде малко, според мен. Само смърт на родител дава 6 точки. Равносметката - за 1 ясла в район "Южен" от 36-страничен списък с имена на деца, са приети само тези от 1 до 4 страница (без последното име на 4-та страница!). 

Аз, за щастие, не съм в затруднена ситуация да се налага непременно да давам детето си в ясла. Просто искам то да се социализира и адаптира в по-ранен етап. Даже и на някого това да не му харесва, той не е родителят на моето дете.

Безобразна е тази система, която дели децата. Уж е социална придобивка, но се финансира от работещите като мен. Трябва ли, подобно на много други родители, да се моля на личния лекар да свидетелства, че детето е хронично болно (едва ли някой от общината проследява този вид документация)? Не визирам децата със специални потребности, защото за тях има запазени места така или иначе.

И какво като кандидатстването е електронно, т.е. няма опашки от чакащи по 72 часа пред яслите?! И как се очаква майките да се връщат на работа след 6-ия месец, господа управници?! Как се очаква да се върнат и след една година?! Аз съм от изключенията, имам си кой да ми помага.

През втората година се дава се майчинство от 340 лева. Нека някой от тези, които взимат решенията и ги гласуват в парламента да живеят с 340 лева на месец.

С тази сума майките трябва да са фокусници - да помага с тези пари на общия семеен бюджет, да купуват най-необходимото на дете, което расте като гъбка и непрекъснато има нужда от нови дрешки, обувки, памперси, специално приготвена храна - от детска кухня, приготвена вкъщи или купена от магазините за специализирани храни.

Като давали на майките ниска сума, всъщност ги стимулирали да се върнат по-рано на работа. И пак сме там, откъдето започнах темата. Няма ясла в Пловдив, която да гори от желание да вземе дете на 1 година (всъщност моето е на 2 и пак няма възможност да посещава ясла, защото сме здрави и щастливи с баща му).

Работодателите роптаят, че нямало другаде по света толкова дълго майчинство. Все дават примери със страни от Западна Европа, където майчинството продължавало само 40 дни, а максималният срок бил 3 месеца. Да, само че най-вероятно в тези "западни", "бели" държави законодателството е предвидило грижа за децата на тази крехка възраст.

Имах приятелки, които не можеха нито да се върнат на старата си работа, нито да започнат нова, защото имаха малки деца, а нямаше кой да им помага в грижите за малчуганите. От само себе си се разбира, че децата на тези семейства не можаха да се класират за ясла, защото майките не бяха самотни според закона, техните съпрузи не бяха починали, самите майки не бяха социално слаби или с някакъв процент инвалидност. Не, те просто бяха здрави и щастливи, редовно си бяха плащали данъците и осигуровките.

Докога така, господа управници? Докато и последното българско семейство се откаже да има деца в България? Докато всички се откажат да работят в "светлия сектор" и преминат към "сивата икономика", защото очевидно няма значение дали си плащаш данъците или не."