© виж галерията

Димо и Искра отговориха на няколко въпроса:

- Какво е да си известен?

- Да не можеш да се качиш в трамвай, да се задължаваш да ходиш по партита, на които аз не ходя, и те пак ме задължават и аз пак не ходя. Да се опитваш, да продължаваш да правиш нещата, които можеш и трябва да правиш.

- Кое е най-положителното от това да си известен?

- В България има една огромна машина за пари. Хубаво е това, че ти помагат много хора, въпреки че доста хора не са запознати с това какво правим в детайлност. В Пловдив за първи път направихме концерт след голяма пауза и най-хубавото беше, че цялата публика знаеше нашите текстове. На някои професията им е да са известни, а на други - да правят хляб. Няма разграничаване между тези неща. Всичко е труд, труд и много труд. Когато идеите ти секнат, секва и твоята известност. Чисто и просто ти ставаш еднодневка.

Искра: Няма разлика в театъра. Излизаш на сцената и даваш всичко, което се иска от теб, което понякога е доста трудно, защото и ние сме хора и ние имаме проблеми. 

Димо: Помня как през 98-ма на една сцена на големия Васил Найденов му съобщиха как губи много пари, реакцията му бе "няма да стане", хвърли телефона и излезе с усмивка на сцената, даде всичко от себе си и беше блестящ. В реалния живот си един, на сцена си друг и никой не го интересува какво ти се случва зад сцената.

- Не, може би не много, освен ако не говорим за определни изяви и вие идвате да ги гледате на място, тогава да, а не да стоите пред телевизора и охкате и ахкате. Някои неща пред телевизията са манипулирани. Говоря за реалити предавания.

- Лично за мен Пловдив е градът на хората на изкуството, не е като голямото село София. Но за мен моят град е Варна. Винаги сме си говори с групата, че Пловдив е консуматор на културата, не само ражда личности, но и ги изцежда до край.