За този виц от началото на 80-те години се сетих тия дни покрай ожесточения дебат за емблемата на "Пловдив 2019 - европейска столица на културата".

Всъщност дебат не е точната дума. Всичко тръгна от една класическа фалшива новина. Някой дорисува въпросното лого, така че то да прилича на стилизиран фалос, а след лавинообразното нахлуване на въпросния к.р във фейсбук, вече малцина се съмняваха, че именно той е истинската емблема. Че и тълкувания започнаха, а накрая и нещо като виц излезе - "Пиши лого и да си бегаме".

Това, което ме изуми най-много, беше, че на фалшивата новина се вързаха иначе напълно разумни хора като една моя позната, работила дълги години именно в областта на рекламата и пиара, както и една съученичка, която най-малкото като пловдивчанка би трябвало да знае, че чак толкова тъпи съграждани да нарисуват и да одобрят нещо такова нямаме.

На мен логото ми харесва, но не натрапвам мнението си на никого. Е, вярно е, че е малко ретро, но пък веднага схванах идеята на авторите - да ме върнат в местата от моето детство, които са запазени и до днес. Но колкото и критикарите да се опитват да сравнят линиите му с анцуг на Adidas, носен от мутра по Главната, аз ще припомня, че само през последната година ново лого само от линии си направиха "Ювентус" и Формула 1.

Арките от емблемата ми напомнят стилизирана буква "П" - началната от Пловдив. Не трябва да се забравя, че градът под тепетата е първата европейска столица на културата, която употребява кирилицата като официална азбука.

Напомнят ми и за зрителските редове на Античния театър, както и за входа към арената на стадиона, през който сигурно са минавали гладиаторите, преди да извикат Ave, Caesar, morituri te salutant.

Напомнят ми за извивките на къщите в Стария Пловдив, където съм израснал, алафрангите в повечето от тях, тунела, чийто северен вход е на не повече от 50 метра от родната ми къща, портиците на митрополитската църква "Света Марина", сводовете в Джумая джамия и прозорците на камбанарията на католическата катедрала.

Не знам защо върху емблемата се изля толкова кал. От една страна, сигурно има доста обидени на кой град точно е дадено правото да е европейска столица на културата. Помня колко обвинения в тенденциозност, непозволено лобиране, че чак и в корупция имаше от страна на загубилите Варна и София, но си мислех, че това е останало в миналото и всички българи трябва да работят заедно за успеха. Та нали само преди две седмици присъствах на връчването в Брюксел на знамето на "София 2018 - европейска столица на спорта". 

Най-много аплодисменти в българската делегация получиха подкрепящите кандидатурата на българската столица легендарни спортисти Йордан Йовчев, Тереза Маринова и Екатерина Дафовска, родени съответно в Пловдив, Плевен и Чепеларе.

Разбира се, фалшивата новина с логото може да е родена от клавиатурата и мишката на някой, който не е доволен кой е спечелил и самия конкурс за изработването му. Но вирулентността на хейта само показва, че българите все по-малко се радваме на доброто и положителното, докато сме готови почти без размисъл да повярваме в лошото, да го подкрепим и разпространим.

А, и за вица в началото. Всеки отговор, различен от "тази, която носи халка на пръста си", отвежда към подсъзнанието. Към подсъзнанието, с чието тълкуване сериозно се е занимавал Зигмунд Фройд, най-вероятно отвежда и гаврата с логото на европейската столица на културата. Но тези, които го правят, не трябва да забравят, че подсъзнанието им най-често ги отвежда към нещо, което им липсва или към което се стремят.