© Стандарт

Бивши и настоящи ученици от ОМГ "Акад. К. Попов":	виж още

"Успехът ми е резултат от наистина много учене и постоянство. През годините съм се отказал от много неща, за да постигна това, което имам в момента", призна, след като получи отличието Миро. 

Гордее се, че има добра основа, върху която ще надгражда и в университета, където е приет също с отлична оценка. Дипломата от гимназията може да му послужи като вход без изпит за много от университетите в чужбина, но той няма никакво намерение да ходи другаде. Нещо повече - избрал е дори родния си град Пловдив, където от септември ще следва "Компютърни системи" във филиала на Техническия университет. Специалността е сред най-желаните от кандидатите във ВУЗ-а, а Миро оглавява класирането за тази година. Не е вземал нито един частен урок, сам се е готвел и за матурите, и за изпитите за университета. Смята, че в България може да получи добро образование. Евентуално щял да се замисли за чужбина, когато дойде време за магистратура. Засега остава в родния си град, където са семейството му и приятелите.

Заедно с Миро в техническия ВУЗ ще учи и брат му Александър. Двамата са еднояйчни близнаци и досега не са се разделяли. Александър също е отличник и само с няколко стотни по успех след брат си. Двамата правят всичко заедно, като най-вече си помагат в ученето. Единодушни са, че най-трудният им предмет в училище е бил българският език и литература, макар и там да имат само шестици. Гонили високата диплома, защото до последно не се знаело дали няма да отидат в чужбина, но накрая връзката с Пловдив и семейството надделяла. 

"Много разчитам на родителите си, които подкрепяха през цялото това време мен и брат ми", казва отличникът. 

От своя страна, майката и таткото пък обясняват, че са много горди, но малко им липсвало това, че момчетата рядко излизали да играят на улицата. 

"Натискали сме ги да излизат, а не да учат", казват Щърбеви. 

За компютрите пък Мирослав казва, че наистина по-приятни са игрите в нета, но лично той често си налагал да не играе, за да не си губи времето, както повечето му връстници. Много от тях го гледали като бог и често търсели помощта му. На никого не е отказал помощ при подготовката за уроците, от своя страна съучениците го обичали и нито веднъж не са го нарекли зубър. Миро не помни да е попадал в ситуация да не може да отговори на въпрос от учебния материал. Най-ниската оценка, която е изкарвал през годините, е 5 и никога не е имал двойка. Участвал е на национални олимпиади по математика и физика, откъдето има куп грамоти и отличия. Носител е на златен и сребърен медал от национални състезания по компютърно рисуване, което му е хоби. От 8-годишен се занимава с изобразително изкуство и така се запалва по компютърното рисуване. 

"Сам се обучавам, чета много. Обичам да правя портрети на герои, но вместо с бои рисувам върху екрана. Амбицията ми обаче е да работя като програмист и се виждам на високо стъпало в IT сектора", казва още момчето, което има още едно любимо занимание - да чете английските класици в оригинал, тъй като владее прекрасно и езика на Шекспир.

Източник: в. "Стандарт"