400-те бронзирани чувала, барикадирали Римския стадион, предизвикаха бурни дебати в мрежата, видя репортер на
Plovdiv24.bg.
Трябва ли хилядолетният град да се осквернява с нихилистично отношение към красотата и архитектурата. Нужна ли е подобна провокация, за да се говори за изкуство, питат мнозина. Някои пък са решили, че това е акция за събиране на отпадъци. Много от хората критикуват напълно арт инсталацията и дори стигат до ожесточеното и отричане.
Като хора, които винаги имат собствено мнение, журналисти също се включват в обществения спор.
Екатерина Терзиева написа в профила си: "Пловдив е изтърпял много през годините, но нужно ли е да издевателстваме още над него? Тези 400 чувала, сквернящи хилядолетния Римски стадион, пълни с дунапрен и боядисани с бронз, били, моля ви се, "надграждане на крепостната стена, символ на Желязната завеса", а самата барикада била строена по фотос от Украйна. С тази т. нар. инсталация ще започне Седмицата на съвременното изкуство, част от Есенния салон на изкуствата. Че никой не може да даде ясно определение за "съвременно изкуство" е ясно, но не може ли, когато някой претендира за изкуство, поне малко да се опитва да се доближи до естетиката и красотата?“
"От друга страна, една от основните функции на изкуството е да провокира, да предизвиква реакции, дебати, да ни кара да мислим и рефлектираме. Щом няколко чувала, могат да накарат народа да говори и мисли за изкуство, вместо за Васко Жабата, значи са си изпълнили функцията. Може би е време да спрем да мислим за изкуството, само като за нещо материално, което може да се пипне, да се продаде или окачи на стената и да се разбира от всеки. И не е нужно всеки да го харесва. Дори не е нужно да се възприема като изкуство. И Мона Лиза има критици. А покрай едни поцинковани кофи много хора, включително и аз, научиха кой е Йозеф Бойс.
Можем ли да научим нещо от тези чували? Можем, но само ако искаме и само, ако имаме нужния интелектуален капацитет. И далеч не се опитвам да намекна, че изкуството е само за интелектуалци, но със сигурност не е за всеки.“, пише Виктор Кадири, който смята, че творецът добре се е обосновал. И добавя: "Добре е, докато бичим айляк по Главната, да си дадем сметка, че войната не е далече и дори за миг да се опитаме да си представим какво изживяват онези хора там, без значение дали сме русофили или русофоби. Харесва ми. Браво!“
Има и други мнения, които не са на пловдивчани, но са се изказали смело, въпреки това, като Владимир Тупавичаров: "Изкуството е носител на естетика, а не на провокация. Ако двама души се изчукат посред бял ден на площада, ще провокират повече приказки от няколко бронзирани чувала, но това няма да е изкуство, а обикновена пошлост.“
И още хора мислят като него, разбира се, дори още по-крайно: "Ужасно, ужасно грозно и пошло. Замисълът има обратен ефект“.
Всъщност критиките не са само пълно отрицание и хули, а по-скоро се впускат в защита на красотата. Като мнението на Юлия Бачева, например:
"След инсталацията с поцинкованите кофи в района на Централна поща, чувалите ми идват прекалено много. Може да се хареса на много хора под знаменателя "да провокираме", но аз си оставам привърженик на думите на Достоевски, че "красотата ще спаси света". Чувалите за боклук ще се забравят, нищо, че ще струват доста пари, но виж стенописите на Боянската църква или сграфитото на Слона в Стария град, което се руши и парите можеха да отидат за неговата консервация, ще се забравят много трудно.“
Така, или иначе, Пловдив е буден, Пловдив диша и живее, щом хората не са безразлични за това дали в центъра му има, или няма чували. Щом не им е все тая кое е привлекателно и кое не съвсем.
А провокативната арт инсталация май изпълни своето предназначение и предаде посланието на художничката Севдалина Кочевска, която напомня за барикадите в Украйна, където има война.
Инсталацията е част от Седмицата на съвременното изкуство, която започна в Пловдив.