Мутри, които не са нито от ВИС, нито от СИК всяват страх в Пловдив през 90-те

Наричат ги "коматевските убийци“, по името на квартала, в който са израснали.

Въоръжени са до зъби и целта им е една – да грабят. През 90-те години обменните бюра никнат като гъби из България. Три от тях са нападнати в Града под тепетата – двама сарафи са разстреляни, трети е тежко ранен. Месеци наред полицията издирва килърите, проверени са всички криминално проявени в района. От убийците няма дори и следа. Криминалистите стигат до тях, едва когато те започват да се избиват помежду си, пише "Труд".

Двама братя сарафи са покосени от куршуми на автомат "Калашников" в 8,20 часа на 14 септември 1995 г. пред чейнджбюро "Типо" на пловдивската улица "Преслав" № 40. На място е убит 39-годишния собственик на бюрото Георги Караджов.

По-големият му брат Димитър е откаран спешно във болница. Хирурзи спасяват живота му, изваждайки куршум, проникнал в коремната кухина и разкъсал червата. Братя Караджови, известни с прякора Щъркелите, пристигат пред офиса си около 8,00 часа с "Мерцедес“ – недостъпен лукс по онова време.

Както обикновено, отключват помещението и започват да чакат клиенти. Все още не е дошъл и третият брат – Ангел. Внезапно засвистяват куршуми, изстреляни от бавно движеща се "Лада“. В нея седят четирима маскирани мъже. Килърите стрелят с автомат "Калашников“ и с пистолет. От касата на чейндж бюрото изчезва валута – долари и марки, оценени за тогавашни 4,5 млн. лв., около 100 000 сегашни лева. 

Три месеца по-късно загива и 50-годишният сараф Вълко Челев. Той е нападнат около 19,50 часа на 11 декември до касата в чейнджбюро "Скиптър" на бул. "Руски" 96. Три попадения от куршуми на пистолет са открити в гърлото му при аутопсията. Осем милиона лева (към 170  000 сегашни лева), са задигнати от касата му. 

В разстрела на Челев криминалисти разчитат почерка на покушението в "Типо" и нападението над чейнджбюро "Каре", което се намира също на бул. "Руски". Оттам около 13,40 часа на 17 август 1995 г. двама маскирани задигат 2 милиона лева във валута.

Никой от разследващите не свърза убийствата с грабеж, станал на 16 ноември 1995 г. между селата Строево и Труд. Тогава въоръжени с "Калашников" бандити отмъкват чували с 2 милиона лева, предназначени за пенсии.

Полицията така и не разбира откъде "коматевските убийци“ са се снабдявали с автомати "Калашников“.

Повече от половин година криминалистите напразно търсят за какво да се захванат, за да разкрият кои са бандитите. Неочаквано на 12 май 1996 г. се появява следа. В апартамент в кв. "Кючук Париж“ в Пловдив е намерен застрелян от упор с 4 куршума Георги Гаджев от град Раковски.

25-годишният мъж е свързан с трафик на крадени автомобили и е обявен за издирване през януари същата година заради влязла в сила присъда за грабеж. Трупът му е открит в неделя на първия етаж в квартира на ул. "Братя Бъкстон" № 95 , увит в окървавен килим. Няколко дни по-рано съседка чува изстрели, но мисли, че компанията, която купонясва в апартамента, просто се забавлява. 

Съмнение се прокрадва у комшиите една когато трупът започва да мирише. Тогава те се сещат, че вече няколко дни не са виждали съквартиранта на Георги - Красимир Делипетров – Йозо. Полицаите са сигурни, че той е натиснал спусъка, но на 14 май сутринта 21-годишният Делипетров е намерен застрелян в дере край родопското село Лилково.

Убиецът е вързал за врата му и тротилова шашка, която е взривил. Криминалистите успяват да идентифицират членовете на бандата, която наблюдават месец преди това. Двамата убити мъже са пропели пред полицията приживе, затова са заплатили с живота си. 

Полицаите са изумени, че тарторът – Христо Бекирски е студент в трети курс "Българска филология“. Той и останалите живи още четирима души от бандата са задържани на 14 май 1996 г. след убийството на двамата им авери. При разпитите Бекирски мълчи, но е обвинен от съучастниците си като килъра, разстрелял сарафите. Според психолози, той е умен, интелигентен и е роден лидер. 

Решава да се направи на луд и твърди, че извънземни са му диктували да посегне на сарафите, само че номерът му не минава. След като се убеждава, че няма да го пуснат заради "психическото му разстройство“, Христо решава да избяга от ареста.

Около 19.00 ч. на 30 август 1996 г. той напада със заострена дървена лъжица полицая, разнасящ храна, като раздира лицето му. Негов колега се притичва на помощ, но лъжицата се забива в окото му. "Дай ключовете от килиите, ако ти е мил животът“, започва да крещи Бекирски, но на виковете притичват още няколко надзиратели. 

"Ако стреляте, ще го убия!", заявява Христо, но раненият униформен успява да избие "оръжието“ от ръцете му и тарторът е вързан и откаран в полицията. Два дни по-късно Бекирски се оплаква от болки в стомаха и е приет в пловдивската Първа градска болница. Лекарите се съмняват за вътрешни разкъсвания и арестувания е опериран. Той е намерен мъртъв в 7,30 часа на 8 септември 1996 г. в леглото му в здравното заведение. 

Семейството му подава жалба в Европейския съд по правата на човека. През 2010 г. магистратите в Страсбург осъждат България да плати рекордните 80 000 евро обезщетение, плюс 11 000 евро за разноски по делото. Европейските магистрати са категорични, че при задържането на Бекирски са нарушени два члена на Европейската конвенция – правото на живот и забраната за изтезания и нечовешко и унизително третиране. 

Пред съда в Пловдив се изправят останалите от бандата - Костадин Танев, Йордан Урумов, Виолин Вачуров и Димитър Ковачев. Те са обвинени в убийствата на сарафите от чейнджбюрата "Типо" и "Скиптър". Прокурорът настоява за смъртни присъди за Танев и Ковачев, тъй като през 1998 година все още наказанието не е отменено.

Съдът обаче решава друго. Общо 76 години затвор получават подсъдимите. Най-голямата  присъда - 22 години, е наложена на Танев, Ковачев е осъден на 20 години, Урумов - на 18, Вачуров - на 16. Години след като излежава присъдата си, Вачуров отново е осъден, този път за търговия с цигари без бандерол.

  

Христо Бекирски е "мозъкът“ на бандата. Той е роден в Пловдив на 29 април 1972 г. Завършва механотехникума  в града с отличен 5,79. Записва да учи славянски филологии, но във втори курс се прехвърля при българистите.

Майка му Катя е бивша работничка в завод "Елпром", а бащата Петър е бивш моряк от "Океански риболов". Семейството е заможно, Христо има собствен автомобил. Иска обаче още пари, много пари. Никой от близките му не предполага, че симпатичният младеж и хладнокръвен убиец. 

Заедно с родителите си на същата улица живее Урумов, съученик на Бекирски от техникума. Приятелят им Танев пък е възпитаник на английската гимназия в града. Бандата е добре подготвена и може да й завидят професионални килъри.

В специални тайници разследващите откриват над 50 кг 400-грамови пресовки тротил с възможност да вдигнат във въздуха цял квартал, куфари с патрони, автомати "Калашников" с гилзоуловители, пушки помпи, пистолети "Макаров" със заглушители, арбалети, бронежилетки, полицейски униформи, шокови палки и дори противотанков гранатомет. Останалите живи престъпници твърдят, че арсеналът е дело на Бекирски. Полицията така и не разбира откъде убийците са се снабдявали с оръжия.