Мъж се разплака за първи път от дете заради кошмарни условия в пловдивския арест

Условията в следствения арест в Пловдив са толкова лоши, че са накарали мъж на зряла възраст да плаче. Това разказа майката на задържания пред съда, предаде репортер на Plovdiv24.bg. Делото беше образувано по подадена от затворения зад решетките жалба, в която той старателно описва ужасите, които е преживял в пловдивската тъмница.

Мъжът бил задържан в края на юни 2017 г., тъй като срещу него била издадена Европейска заповед за арест. В пловдивския зандан прекарал един месец, а после бил екстрадиран в Белгия. Времето прекарано зад решетките в Кючука му стигнало, за да поиска 15 000 лева обезщетение от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неимуществени вреди.

В жалбата мъжът описва, че арестното помещение било с големина около 16 кв.м. с три легла и възглавници изработени от брезент. Често се усещала миризма на нечисто спално бельо. Лампите били включени по 24 часа, което пречело на съня. Температурата в помещението била около 40-41 градуса (при температура навън 34-35 градуса) с неработеща вентилация и прозорец, който почти не се отварял.Задържаните били изкарвани навън за около 40 минути до максимум час на ден.

Тоалетната била разположена до леглата и се усещала постоянна миризма на канализация, а физиологичните нужди се извършвали пред останалите задържани лица.

Мъжът изрично посочил, че бил преместен за 5 дни в приемна килия в затвора, заедно с още около 16 души, която изглеждала като избено помещение с бетонен под и малко прозорче, недостатъчно за проветряване и за да влезе дневна светлина. В приемната килия по леглата имало гризачи, а в храната буболечки и насекоми.

В жалбата е посочено, че по-късно мъжът бил преместен в една килия с 8 човека, 6 от които били роми. Проблемът бил, че във връзка с размириците в района на Асеновград в следствие на побоя над български деца от местен клуб по гребане, в затвора били изострени отношенията между българи и лица от ромски произход, които разполагали с ножове, наркотични вещества и телефони.

В следствие на това мъжът преживял силен стрес, унижение, болки, страдание, понижение на самочувствието, обида и разочарование от условията в които е бил принуден да живее. Той се страхувал за живота и здравето, тъй като бил настанен в едно помещение с лица с ниска морална култура, употребяващи наркотици и притежаващи ножове, и които осъществявали полови контакти помежду си в непосредствена близост до него.

Майка му разказа пред съда, че за първи път видяла синът си в толкова окайващо състояние и не го е виждала да плаче от 10-годишната му възраст.

В съдебното заседание биха разпитани други свидетели, сред които и част от затворниците, с които мъжът е бил съкилийник.

В крайна сметка искът на мъжът бил уважен, но в размер само на 1380 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.