Тримата завързват интрига на сцената и си разменят болезнени реплики от творбата на един от най-големите хърватски драматурзи Миро Гавран.

Мариус споделя, че творбата не може да се нарече точно комедия, защото в нея има и кисели и трагични моменти, но все пак с екипа му са акцентирали на смешната страна на нещата. По думите му текстът на произведението ги е предразположил към по-забавното представяне на един злободневен проблем, който трови много съвременни двойки, а именно изневярата.

Комедия, в която персонажите живеят греховно и го съзнават. Достигат много прозрения, а не се променят. 

"Мъжът на жена ми". Още в самото заглавие има сигнал за интересно, атрактивно, но опасно съществуване. Възможно ли е жена ми да си има мъж?! Защо се стига до такава натрапчива и "шантава" ситуация? Къде са причините? В политическия преход, в трудното оцеляване, в тайните на любовта? Или че няма кой да надникне в моята душа, в стаята на моето детство?!

Комедия, в която персонажите живеят греховно и го съзнават. Достигат много прозрения, а не се променят. Но театралната комедия изисква избягване на болезненото въздействие върху публиката. Тук е провокацията за създателите на добър комедиен спектакъл. Комедията не е смях, а предизвикване на радост. Радост от съпричастие между публика и актьори. Съпричастие между автор, театрални епохи, информация за човешката природа! Порив за обич към човека до теб.