На днешния ден един от символите на Пловдив се връща към пълноценен живот

Пловдив, 18 октомври 1981 г.  В годината на 13-вековния юбилей на България Античният театър на Филипопол, скрит под южния склон на трихълмието повече от 16 века, отново блести с изяществото на йонийските си фасадни колони, с белокаменния театрон, събирал над 3500 души, с внушителната си орхестра, приканваща към вдъхновени творчески изяви,

Един от символите на Пловдив се връща към пълноценен живот. Театърът е открит при прокопаване на главната транспортна улица под Трихълмието и неговото проучване продължава 10 години - от 1968 до 1979 година. Разкриването му се дължи на екип, ръководен от археолога Лилия Ботушарова.

Първоначално се смята, че той е построен по времето на император Траян, но през 2016 година е открит постамент за статуя на Тит Флавий Котис, изключително важна личност във Филипопол с принос за цялата провинция Тракия. След откриването на този паметник се предатира изграждането на театъра в края на I век след Христа, по времето на император Домициан.

Античният театър е сърцето на античния град, построен е върху южните склонове на Трихълмието, с поглед над целия античен град, ориентиран към планината Родопа. Според проучванията той е бил и седалище на едно много важно провинциално събрание на тракийските градове, което е имало право да се обръща директно към римския император по всякакви поводи, които засягат цялата провинция Тракия.

Българската телеграфна агенция припомня своя репортаж от 1981 г:

Хиляди пловдивчани се стекоха днес към величествения амфитеатър, възстановен с много любов и старание, за да бъде пак средище на изящните изкуства и жив паметник на древното културно наследство, което съвременна България тачи и съхранява.

На тържеството дойдоха членът на политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов, първият секретар на ОК на БКП Иван Панев, председателят на ОК на ОНС Стоян Кошулев, заместник-председателят на Комитета за култура Пейо Бербенлиев, председателят на Съюза на артистите в България н.а. (народният артист - бел. ред.) Любомир Кабакчиев, ръководители на окръга и града, представители на художествено-творческата интеграция.

В своето слово другарят Огнян Дойнов посочи, че 1300-годишнината от създаването на Българската държава е забележително събитие в нашата героична история – малко са страните в Европа и в света, които са имали възможността и честта да празнуват такъв юбилей. В истинския смисъл на думата той е исторически.

Исторически – защото става дума за събитие прогресивно и голямо, свързано с героичните борби на един свободолюбив и трудолюбив народ, който малко години от многовековната си история е бил господар на своята съдба, но е постигнал това, което в условията на социализма и особено в периода на априлското обновление, го нарежда в авангарда на човешкия прогрес.

Исторически – защо е юбилей на държава, възникнала върху наследството на антични цивилизации по нашите земи, усвоила техен опит и културни ценности, преминала дълъг път на развитие, успяла да съхрани и защити самобитността и оригиналността на тези ценности. Убедителен пример за това е и Античният театър на град Пловдив – посочи ораторът.

Театърът на римския Филипопол – единственият засега античен градеж от този тип в нашите земи, със своята импозантност и великолепие се нарежда между най-ценните паметници на архитектурно-историческото ни наследство. Този уникален по своя характер и значение културен паметник свидетелства, че тук, по нашите земи, на този бурен кръстопът на народи, свързващ Запада с Изтока, Севера с Юга, е имало не само военни походи и стълкновения, но са живели и са се трудили народи, богати на духовни изблици, на човешки ценности с незаличими следи в летописа на балканската, европейската и световната цивилизация.

Ние - каза другарят Огнян Дойнов - с благодарност се обръщаме към проектанти и конструктори, към работническия колектив на Националния институт за паметниците на културата - район Тракия, които със самоотвержения си труд, с активното съдействие на Общинския народен съвет и на други институти и организации в града и окръга, с подкрепата на цялата общественост, реши изключително сложна по своя характер задача. Имаме пълни основания да кажем - пред нас се намира успешно възстановеното внушително антично културно съоръжение - римският театрон, побирал над 3500 души. Неговите мащаби, неговата орхестра, както и богато оформените фасади, свидетелстват, че тук действително става дума за един изключително интересен паметник на древната римска култура по нашите земи.

Приветствайки решението за съвременно използване на този паметник като театрална сграда, другарят Огнян Дойнов посочи, че той ще бъде нов материализиран символ на историческата приемственост в нашата културна политика. Така театърът на античния Филипопол не само по-добре ще се съхранява като културен паметник, но ще се развива и утвърждава като огнище на нашата социалистическа култура - каза той, като приемник и продължител на прогресивните културни традиции по нашите древни земи.

По-нататък другарят Огнян Дойнов изтъкна, че едно от главните направления на дейността във връзка със забележителния юбилей е откриването и умелото използване на всичко ценно по нашите земи и в многовековната ни история. Така юбилеят става властна повеля за осмислянето на всичко ценно от миналото в полза на настоящето и бъдещето, превръща се в оня фокус, в който се проявява приемствеността между различните епохи и цивилизации, между различните народи, всеки от които чрез своите завоевания и принос, чрез своя благороден устрем, служи на общочовешкия прогрес. 

През последните години българската култура, особено във връзка с 1300-годишнината, излезе широко на международната арена. Същевременно тя разтвори своите обятия за културните ценности на много други страни и народи и този процес на взаимен културен обмен все повече ще се засилва и задълбочава. Това ще става толкова по-активно, колкото по-богат е разцветът на българската национална социалистическа култура - изтъкна в заключение той.

Под възторжените аплодисменти на присъстващите другарят Огнян Дойнов откри паметната плоча за възстановяването на Античния театър в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава с думите: “Нека в този великолепен театрон не секва никога вече творческата искра, запалена на наша земя в древността! Нека запалена отново, тя се разгаря във все по-буен огън за слава и чест на нашата българска социалистическа култура! “

Настават най-вълнуващите мигове. Ветеранът на пловдивските актьори - героят на социалистическия труд и лауреат на димитровска награда н.а. Димитър Панов, запалва в жертвеника символичния огън, възвестяващ нов живот за древния театър. Светлината на десетки факли, носени от младежи в римски туники, облива игралната площадка.

С “Пролог за Пловдив" започва първият спектакъл-концерт под античните колони.



Вълнуващите изпълнения на ансамбъла за старинни песнопения “Йоан Кукузел", на “Софийски солисти" и Пловдивската филхармония, на изтъкнати наши инструменталисти и солисти на Националния академичен театър за опера и балет бяха възнаградени с топлите аплодисменти на пловдивчани, които в дните пред общонационалното честване на 1300-годишнината получиха ценен дар за юбилея.