Най-младият професор в България: Гениалността ми отне детството

- Вашите международни научни и академични контакти в Европа и САЩ са всеизвестен факт. Имал сте и предложения за научна кариера в Обединеното кралство. Защо избрахте да станете "професор" и да имате академична кариера в България? Нима у нас е по-лесно да станеш професор?

- Имах щастието да израстна в семейство на родители с патриотични убеждения, които ме научиха на родолюбие от малко дете. Всяка ваканция посещавахме някоя от средновековните ни крепости, а в свободното си време обичах да гледам исторически филми. 

Днес вярвам, че моят пример има антиемиграционен ефект върху младите хора и в частност върху студентите от МУ Пловдив. Да познават успял млад човек, който е имал възможност да остане в чужбина, но е избрал да бъде с тях за някои може да бъде много мотивиращо. Образно казано, да има имиграционен ефект върху една професионална група, която застрашително намалява поради интензивни процеси на емиграция през последните години.

- От най-ранното Ви детство са Ви определяли съвсем заслужено с етикета "гений" - винаги ли Ви е харесвало това? Ваш осъзнат избор ли е да бъдете гениален? 

- Това определение не е осъзнат избор толкова, колкото резултат от инвестиция на лични усилия, морална подкрепа от близките и много труд. Убеден съм, че колкото е важно да разполагаш с интелектуален потенциал, толкова трябва да имаш способността да го управляваш в интерес на обществото и в свой собствен, без да ги противопоставяш. Ако имаш решимоста да постигнеш определено нещо, то винаги ще усвоиш по-лесно технологията за целта.

- Какво Ви е отнела гениалността? 

- Отне ми детството като такова, но ми даде шанса да го изживявам по малко всеки ден и до днес.

- А сега накъде? Готвите ли се за академик? Какво още искате за себе си? За какво мечтаете? 

- Вероятно ще кандидатствам за следващо академично звание и/или научна степен в скоро време. Но по-важно за мен в този момент от живота ми е да съхраня красивите отношения в моето хармонично семейство и да мога да правя щастливи хората, които обичам.

- Наистина ли подсъзнанието (или съзнанието) може всичко? И позитивното мислене ли е панацеята за постигане на баланс в живота?

- Съзнанието ни може да постигне много, а всичко могат само Бог и душевната болест. Според Сенека най-голямата власт е властта над себе си. Балансът в живота е относителен и силно зависи от нашите очаквания.

- Каква е рецептата за щастие на най-младия професор? 

- Рецепта за лично щастие няма, щастието е жизнен вектор, към който ние си въобразяваме, че се стремим, но никога не постигаме. Мога да ви кажа обаче коя е рецептата за човешкото нещастие: това е липсата на цели.