"Пожелавам ви здраве и силен дух! Това сме написали и на плакета" - обърна внимание Ралев.

Историята на столетницата започва от Беломорска Тракия. Още 6-годишна бяга от Александруполис с брат си. Отиват в Хасково при по-голямата им сестра. За да се прехранват, работят тайно в тютюневите складове. Любовта води Кера в Пловдив. Съпругът й е също бежанец, но от Комотини. 

"Така, както я гледате, 25 години го е гледала на легло. През това време продължаваше да работи в тукашните тютюневи складове и да плете лико за още някой лев", разказва дъщеря й Радка Господинова, която се грижи за столетницата. Живеят на улица в съседство с кметството. Освен че има проблеми със зрението, Кера се радва на почти отлично здраве до Коледата на 2010 година. Тогава пада и си чупи тазобедрената става. От шока спира да говори, а след инцидента се обездвижва. 

"Ако можеше да говори, първо щеше да ви каже, че три поколения летци е отгледала. Много се гордее със семейството си", твърди Радка. Показа снимка на брат си, неговия син и внука му в униформи, докато гостите отпиваха от прословутото й кафе с щипка кардамон.

Връщайки лентата назад, трудно й е да каже каква е рецептата на дълголетието на майка й. Самата Радка е на 72 години. 

"Не знае какво е кръчма, нито каква са алкохол и цигари", изрично отбелязва обаче тя. Сутрин си хапвала овесени ядки с мляко, а за вечеря любимото й ястие е миш-маш или пилешко бутче със сини сливи. В район "Северен" през лятото ще има още една столетница. 

"Да сме живи и здрави и нея ще поздравим на 15 август", пожела си инж. Ралев.