Наум Китанов: БСП има дългосрочна визия за работещи промени в съдебната система

Наум Китанов е на 52 г., завършил Юридически факултет на ПУ "Паисий Хилендарски“. Работи в адвокатска кантора, член на Адвокатска колегия - Пловдив. Има две дъщери, ученички.

- Г-н Китанов, трудно ли е в България да се утвърди върховеноството на закона и правото и всички да бъдат равни пред закона?

- Не, не считам че е трудно. Върховенството на закона е основен принцип на нашето демократично общество, което означава подчиняване на закона от всички, от граждани на страната, включително до чужденците, които пребивават в Република България. Европейската комисия публикува втория доклад за целия ЕС относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. На този етап един от належащите въпроси, въпреки законодателните усилия, касае цифровизацията на правосъдието, което все още изостава на практика. Разбира се, темата е огромна, изчерпателен отговор може да бъде предмет на докторат.

- Каква е стратегията на БСП за реформа в съдебната система?

- БСП има предложения за първите 100 дни на управление, част от които касаят и съдебната реформа в дългосрочен план. Едно от тях е например приемане на промени, които да позволят обжалване на откази за образуване на досъдебно производство. Други касаят промени в структурирането и начините на формиране на Висш съдебен съвет, който е основен орган на съдебната власт. Тези процеси са бавни, изискват съгласуване и вземане на становища от компетентни лица и БСП има дългосрочна визия за работещи промени.

- Всички твърдят, че по високите върхове в България има корупция, но не се откриват корумпирани личности. Къде е причината?

- За твърденията, че по високите върхове на властта в България има корупция, но не се откриват корумпирани личности, както и каква е причината, намирам, че това не е точно така. За да се приеме, че едно лице е виновно в извършване на определено престъпление - дали подкуп, дали превишаване на властта или правата от длъжностно лице и т.н., съответно трябва да се проведе разследване и след това българският съд с влязъл в законна сила съдебен акт да признае лицето за виновно. Едва тогава може да кажем за някого, че е осъден за подкуп например. Тези процеси са тежки, продължителни и не може да се каже, че няма осъдени лица.

- Има ли нужда от нов закон за противодействие на корупция? Защо? Досегашният не е ли ефективен?

- Един закон по време на прилагането му се установява дали "работи“ или не. Трябва да се обясни, че много на брой производства по сегашния Закон за противодействие на корупцията бяха спрени, поради направени преюдициални запитвания до съда на ЕС в Люксембург. След произнасянето на съда КПКОНПИ /по данни на КПКОНПИ/ ще възобнови около 346 производства по този закон. Решението на съда на ЕС най-общо дава възможност да се продължи производството по спрени дела с широк обществен отзвук и интерес.

- След протестите тази години стана известно, че 52 известни персони са били незаконно подслушвани. За да не се допускат повече такива случаи, трябва ли да се направят промени в Закона за СРС срещу незаконното подслушване?

- Всяко "подслушване“, следене и т.н. действие, което не е реализирано по предвидения в закона ред е незаконно. Отново става въпрос за доказване на тази незаконност, по предвидения в специален закон ред, и съответно търсене на отговорност на лицето/та, които са го разпоредили или извършили. Касае се за осъществяване на действия по контрол върху протичането на този процес.