Не Караджов, а наркомани може да са убили родителите му
Върховният касационен съд отново върна делото срещу бившия полицай Венцеслав Караджов, обвинен за смъртта на двамата си родители, предаде репортер на Plovdiv24.bg. Делото се връща на Апелативния съд в Пловдив за ново разглеждане от друг състав, от стадия на допускане на доказателства.
Подсъдимият и неговият защитник Зоя Тошкова се оплакват от необоснованост на въззивния съдебен акт с доводи за незаконен състав на първата инстанция, нарушено право на защита, за превратно тълкуване на доказателствата, за игнориране на тези, които разколебават или опровергават обвинителната теза, респективно за безкритично възприемане на обвинителните такива, за недопустими предположения, за неоснователен отказ да бъдат удовлетворени исканията на защитата и за отсъствие на отговор на съществени възражения, свързани с допустимостта, годността и убедителността на доказателствените източници.
Според върховните магистрати, в решението на Апелативния съд в Пловдив наистина не намират отговор голяма част от поставените от подсъдимия и защитата му въпроси, а обвинителната теза е изградена единствено и само върху косвени доказателства. Спорно е и времето на извършване на убийствата. Като фактическа констатация присъства датата 15. 05. 2016 год. При доказателствения анализ обаче този извод не е защитен по абсолютно никакъв начин, поради което представлява недопустимо предположение.
Не са взети предвид и доводите на защитата във връзка с една от версиите за авторството на деянието – за извършването му от лица, употребяващи наркотични вещества.
С присъда № 69/28. 09. 2018 год., на Окръжен съд Пловдив Венцеслав Караджов е признат за виновен в това, че на 15. 05. 2016 г. в Пловдив умишлено е умъртвил майка си и баща си, като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел, и го е осъдил на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване.
Присъдата е потвърдена и от Пловдивския апелативен съд. Със свое решение от 25. 05. 2021 г., Върховният касационен съд е отменил решението на Апелативния съд в Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане.
След това Апелативният съд отново е потвърдил на 17. 06. 2022 год. първоинстанционната присъда.
Венцеслав Караджов изкара в ареста близо 7 години, като едва миналия месец т.г. беше пуснат в "домашен арест" с гривна на крака.
Според настоящия състав на Върховния съд няма каквито и да било обективни доказателства за предубеденост или заинтересованост на разгледалите делото съдии и съдебни заседатели. Дори, заслужава да бъде отбелязано, че съдебният състав е проявил завидно търпение и към представителите на държавното обвинение, и към подсъдимия и защитника му, въпреки твърде често надхвърлящото рамките на добрия тон тяхно процесуално поведение. При първоинстанционната присъда също не може да се обоснове извод за предварително формирано и недвусмислено демонстрирано негативно отношение към подсъдимия Караджов, което да е основен аргумент за признаването му за виновен по повдигнатото му обвинение.
В обстоятелствената му част са изложени всички факти, свързани с времето, мястото и начина на извършване на деянието. Описани са лошите отношения на Венцеслав Караджов с родителите му, посочени са както причините за това, така и конкретният повод, който според прокурора, е довел до привеждане в изпълнение на предварително взетото решение за умъртвяване на пострадалите, отразени са действията, посредством които е причинена смъртта им, фактически обосновано е наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1 от НК.
Въпрос по съществото на делото, обаче е дали тези фактически твърдения на държавното обвинение са подкрепени от наличните по делото доказателства и дали то се решава не предварително, както поддържа подсъдимият, а едва с крайния съдебен акт – присъдата.
ВКС намира, че са основателни възраженията, отнасящи се до качеството на проверявания съдебен акт. В него не намират отговор голяма част от поставените от подсъдимия и защитата му въпроси. Обсъждането на аргументите им е било абсолютно необходимо предвид спецификата на делото, произтичаща от изграждането на обвинителната теза единствено и само върху косвени доказателства.
С основополагащо значение за констатацията, че извършител на двойното убийство е подсъдимият, са били показанията на двама от свидетелите от семейството, по досъдебното производство, съгласно които Венцеслав Караджов е отсъствал от дома си вечерта на 15. 05. 2016 год. Тук не е бил взет предвид факта, че показанията на тъщата му са дадени под натиск от страна на полицейските служители, извършили оперативно-издирвателни мероприятия по делото. Именно за установяване на този факт подсъдимият и адвокат Тошкова са настоявали да бъдат разпитани още двама свидетели, както и да бъде извършен преразпит на един от предишните свидетели.
Извън вниманието на въззивния съд е останало обстоятелството, че подсъдимият и защитникът му неизменно са оспорвали времето на извършване на убийствата. В решението като фактическа констатация присъства датата 15. 05. 2016 год. При доказателствения анализ обаче този извод не е защитен по абсолютно никакъв начин, поради което по своето естество представлява недопустимо предположение. Необходимостта от излагане на убедителни съображения в тази насока е произтичала от една страна от факта, че телата на пострадалите са намерени едва на 17. 05. 2016 год., а от друга – че необичайното отсъствие на подсъдимия във вечерните часове е свързано именно с неделния ден, но не и с други дати, предхождащи или следващи 15. 05. 2016 год. Контролираната инстанция е следвало да коментира на първо място заключението на техническата експертиза, като посочи дали експертните изводи за времето на последните телефонни разговори на възрастните хора и за първите пропуснати повиквания от тях подкрепят или напротив, опровергават така направения извод за осъществяване на деянието на инкриминираната дата. Не са обсъдени и показанията на близките и съседите на пострадалите за времето, по което за последно са имали контакт с убитите лица. Особено внимание е следвало да бъде отделено на посоченото от една от свидетелките, която в показанията си при досъдебното производство е казала едно, но при втория разпит пред разследващ орган е била насочвана да направи изявление в смисъл, че последната ѝ среща с майката на Венцеслав е била на 15. 05. 2016 год., т. е. в неделя. Тя всъщност е сигурна, че това е станало в събота, защото именно тогава ходи на пазар и именно в такъв момент е видяла пострадалия.
Връзката на подсъдимия с намерения на местопроизшествието инструмент тип "кози крак“ също не е доказана безспорно. Не са взети предвид неговите твърдения, че той е маркирал всички свои пособия с инициалите си с латински букви, видно при претърсване и изземване от дома и вилата на младото семейство, където е фиксирано наличието на други инструменти с поставено върху тях означение "VK“.
Подминати са били и доводите на адвокат Тошкова за наличие на ДНК от две лица, но не и от подсъдимия върху този предмет, които лица са различни от лицата, оставили свои биологични следи върху откритите по-късно в близост верига с метален катинар.
Не са съвсем лишени от основание и доводите на защитата, свързани с доказателствения анализ във връзка с една от версиите за авторството на деянието – за извършването му от лица, употребяващи наркотични вещества. Въззивният съд я е отхвърлил с довода, че пребиваващите зад дома на пострадалите наркомани са били изгонени повече от година преди деянието, според един от свидетелите. Но не е отчел показанията на друг свидетел, който е посочил, че и след подаването на сигнал в полицията мястото е продължило да бъде "наркоманско сборище“. Дължимият обективен и всеобхватен подход е изисквал да бъде изискана справка подавани ли са сигнали за присъствието на лица, разпространяващи или употребяващи наркотични вещества, в близост до дома на пострадалите към инкриминираната дата, респ. били ли са предприети мерки в тази насока. Получаването на подобна информация със сигурност би спомогнало както за проверка на показанията на двамата свидетели, така и за глобалната преценка дали изградената верига от косвени доказателства обосновава еднопосочност на изводите за авторството на деянието.