Не е за хора със слаби нерви! Потресаващи кадри от ковид отделение в пловдивска общинска болница
Какви са битовите условия в ковид отделенията в пловдивските болници? Завесата повдига леко пловдивчанин, който е 27 дни в общинската МБАЛ "Св. Мина". Даваме му думата веднага:
27 дни в Болница "Свети Мина" Пловдив
Ковид отделението, което се грижи за мен, водено от доктор Янев, е нещо, което няма да забравя никога. Феноменален лекар с гигантско сърце, който дава от собствения си джоб, за да подобри условията в отделението. Не само той, а и сестрите, които са там от дълги години, се опитват да променят общинската простотия, но уви не успяват.
В отделението на първия от двата ковид етажа има една тоалетна, няма нито една работеща чешма в нея. Мухълът и влагата са унищожили всичко. Няма баня. Къпането става в леглото с антибактериален спрей, кърпички или ако можеш да седиш прав на малката чешмичка в стаите.
В стаите няма бутон за повикване на помощ (има на стените, но не работят, нито един). Дежурните сестри биват викани и по другите етажи. Оставали сме сами и без помощ не малко пъти. Няма хигиена, не се чисти, а чаршафите ми ги смениха на ден 19...
Санитарите (повечето), които взимат заплата 1000 и бонус за ковид 1000, не си мърдат пръста да помагат на пациента, а никой не може да им каже и дума. Непрекъснато се появяват и натрапени нови доктори, пратени от Общината, които нямат никакъв опит и вредят на пациента.
Имам пусната официална жалба срещу една такава докторка, която открадна лична медицинска техника от мен и без преглед ми постави несъществуващи диагнози.
Крадат се скъпи лекарства и консумативи. Вкараха от кардиологията човек, който се оказа без ковид... в моята стая... при 4 ковид болни в нея (макар и за няколко часа).
Добрите лекари там и пациентите не заслужават това. Готов съм да разкажа цялата покъртителна история за тези 27 дни. Дано тази седмица се реши, че мога да продължа лечението вкъщи, а не в друга болница...
А вие разгледайте снимките от "Свети Мина", където се лекуват ковид болните. Споделете снимките, за да има шанс пациенти и лекари да са в по-добри условия.
За финал на този тъжен пост искам да благодаря на човека, който спаси живота ми (и буквално и преносно) - сестра Люба Драганова.