Неделя Сиропустна, наричана още Сирни Заговезни или Сирница е подвижен православен църковен празник, който се отбелязва 7 седмици преди Великден и тази година се пада на 13 март. С този празник се поставя началото на най-продължителния пост през годината.
Най-характерният български обичай за Сирница е прошка - по-младите целуват ръка на по-старите (младоженци на кумове, деца на родители), искат и получават прошка за извършените грешки и обиди. Традицията повелява да се каже: "Прощавай, мамо, тате...!" и да се отговори "Господ да прощава, простено да ти е!"
Без прошка не може да се заговее.
Заговява се с яйца и сирене. По време на вечерята е известен обичаят хамкане или ламкане – на конец или мартеница се връзва сварено обелено яйце или парче бяла халва, залюлява се в кръг и всеки се опитва да улови с уста яйцето (халвата).
Със Сирница са свързани и маскарадните игри, все още живи в много райони. В село Първенец край Пловдив празникът за Сирна неделя е едно от най-очакваните и весели събития в годината. Мъжете, главни действащи лица в маскарада на Сирница, дъл
го преди това подготвят костюмите си, като задължително ги крият от жените, измислят и репетират всевъзможни пародийни сцени, които представят на маскираното шествие. В неделя рано сутрин засвирва музика, с тъпан, която буди хората за празника. Индивидуално и групово маскирани дефилират из селото през целия ден, като удрят със свински мехури (фуски) за здраве, галят с опашки и дървени саби (калъчки) и много други. След обяд се извива голямо хоро с народен оркестър. В този ден от цялата страна първенчани си идват в селото за празника.