На 9 ноември 2005г. наследниците на видния пловдивски юрист, журналист и общественик Недко Каблешков/ 1867-1964г./ даряват Исторически музей в Пловдив с месингов посребрен плакет, поставен в специална кожена кутия, изработен ръчно с емблемата на спортен клуб "Христо Ботев". С този плакет той е обявен за почетен член на клуба, заради големите му заслуги към него през 1928г. Волята на дарителите : Райна Л. Каблешкова, д-р Недко Ив.Каблешков, Антона Ив. Филипова, Петрина Ал.Аретова и Видка Ал.Каблешкова, е плакетът да се използва за научна обработка и експониране в музея. Исторически музей Пловдив получи като дарение от наследниците на Недко Дончев Каблешков (1867 - 1964) ръчно изработен посребрен месингов плакет с емблемата на спортен клуб "Христо Ботев". Виден юрист, журналист и общественик, като председател на дружеството на пловдивските журналисти от 1926 до 2001 година, Каблешков има огромни заслуги за развитието на спорта в Пловдив.

НЕДКО ДОНЧОВ КАБЛЕШКОВ, юрист и общественик ( 1867 - 1964) Недко Каблешков е роден на 9 май 1867 г. в Копривщица. Произхожда от Каблешковия род, негов братовчед е апостолът на Априлското въстание Тодор Каблешков. Едва деветгодишен остава сирак. Начално образование получава в родния си град при учителя Никола Беловеждов. По-късно, с помощта на Женското благотворително дружество "Благовещение" в Копривщица, завършва Българо-католическата гимназия в Одрин, а след това - правни и политически науки в Льовенския университет ( сега гр. Лвов, Украйна). От 7 октомври 1889 г. е член на Пловдивския окръжен съд, впоследствие прокурор при същия съд. От началото на 1895 г. е прокурор в Русе. Няколко месеца по-късно започва самостоятелна адвокатска практика в Пловдив. Бързо се налага като един от най-изявените юристи в града и е избран в ръководството на Пловдивската адвокатска колегия. За кратко време участва в политическия живот на града. През 1899 - 1901 г. е общински съветник, като не приема предложението да стане кмет на Пловдив. През 1901 г. Недко Каблешков се отказва от участие в политиката. Започва един забележителен период на неговата творческа и обществена дейност, продължил повече от 70 години. С перо, слово и дело защитава своята онеправдана родина, бори се за справедливост, за просперитета на Пловдив. Възрожденец по дух, общественик по съдба и убеждение, безкористен и неподкупен - такъв го виждат съвременниците, изброявайки многобройните му заслуги. Наричат го "живата съвест" на Пловдив. Първите творчески изяви на Недко Каблешков датират от 1888 г., когато сътрудничи на сп. "Труд", издавано от Цани Гинчев. През 1896 г. е редактор на известния в."Пловдив". Занимава се с книжовна дейност близо 76 години, публикува стотици статии в различни издания. Автор е на няколко забележителни книги: "Априлското въстание" (1926), "Страшната народна злочестина" (1933) - книга, посветено на катастрофалното земетресение в Южна България през 1928 г. Този негов труд е отличен от Българската академия на науките. Наградата и сумите от продажбата на книгата Каблешков предоставя като дарение за пострадалите от земетресението. Изключително ценен е трудът му "Адвокатът, адвокатът-общественик и адвокатския морал"(1928), който и днес може да бъде настолна книга за всеки юрист. "Горко на победените" (1937) е книга за Първата световна война и Ньойския договор. Недко Каблешков успява да издаде само първата част, а следващите части от поредицата остават в ръкопис. В архива му са запазени и други неиздадени или незавършени книги, които обхващат един широк тематичен кръг - национално-освободителните борби на българите, геополитически и обществено-политически проблеми. Обществената дейност на Каблешков започва в края на ХІХ в. Още през 1900 г. е избран единодушно за председател на Македонското дружество в Пловдив, от 1926 г. е начело на Пловдивското журналистическо дружество. Впоследствие е избран за почетен член на десетина дружества и организации. По време на Първата световна война оглавява Върховния комитет на благотворителността - едно уникално за българските условия сдружение на всички благотворителни дружества в града, което има за цел да помогне за оцеляването на хората при изключително тежките военни условия. Тогава се запознава с благодетеля Димитър Кудоглу, като подпомага неговата национална дарителска дейност. По идея на Недко Каблешков през 1926 г. Кудоглу закупува представителната сграда на хотел "Цар Симеон". На следващата година там се открива Домът на благотворителността и народното здраве "Димитър П.Кудоглу" за лечение на бедни граждани. Постепенно домът се превръща в най-голямото здравно благотворително заведение на Балканите. В продължение на 17 години Каблешков е председател на ефорията при дома, без да вземе никакво заплащане за огромните си усилия. Общественикът не само подпомага благотворителната дейност на Кудоглу, но самия той става един от щедрите дарители на Пловдив: предоставя безвъзмездно терени от собствения си имот в с. Бойково за строителство на почивни станции на журналисти, съдебни служители и инженери, подпомага бедни ученици, дава коледни подаръци за децата в Бойково, раздава безплатно стотици ценни издания на библиотеки, училища, читалища и организации . Накрая подарява на Пловдивската градска община целия си имот в Родопите, а на Етнографския музей - най-ценните документи от архива си и запазените в дома му реликви от Каблешковия род и Копривщица. Недко Каблешков е един от най-големите благодетели на евреите в Пловдив - от 20-те години на ХХ в. той ги защитава срещу несправедливи обвинения, а през 1943 г., когато над еврейското население надвисва смъртна опасност, води смела борба за спасяването му. Големият общественик е инициатор за създаването на редица юбилейни комитети, оглавява протестни акции, произнася пламенни речи, изявава се като блестящ оратор. Той организира величественото посрещане на народния поет Иван Вазов в Пловдив през 1920 г., отбелязването на различни годишнини, участва в комитетите по изграждане паметници на Съединението, на загиналите във войните пловдивчани, на Паисий Хилендарски и др. Големи са заслугите на Недко Каблешков за откриване на университет в Пловдив, построяване на работническа болница.