Неизхвърлен боклук в Пловдив стана повод за поучителна история

Интересни случки от улиците на Пловдив,видя Plovdiv24.bg в Facebook профила на Лазар Радков, основателя на "Капачки на бъдеще". Разказът е написан от  Теодор Караколев и се се отнася за разликите в поколенията и отношението към замърсяването на града.

Снимката към материала е илюстративна.

"Цял живот съм свикнал на "Вие младите тва, вие младите онова" и имам алергия към всякакви такива поколенчески обобщения (срещу които сам със себе си се боря, щото на мой ред понякога си мисля "тея младите сега ше ги...")

Та в ранния следобед минавайки през един подлез възрастен човек, бих му дал 55-60, седнал на стълбите, си хвърля найлончето от новата кутия цигари баш пред краката ми. Спирам се, вземам го и казвам "Извинявайте, изпуснахте го". Той: "О, да, благодаря" - завъртя се и го хвърли не на стълбите, а отзад в една градинка, заедно с тоя лъскавия целофан, не знам как се казва. "Изпуснахте и това, там няма кошче". Човека май тогава зацепи, че се заяждам, посочи ми смокините, нападали по стълбите и вика: "Що не събереш и тях, и те са паднали". Аз се опитах да му обясня, че смокинята няма собствена съвет и воля, и не мога да коментирам къде падат плодовете ѝ (плодове ли са?). Той блокира и каза "Ами изчисти ги". Казах - "За разлика от найлончето това е природа и се разгражда, а не е боклук". Той "Ами изчисти ги" - и в тоя момент разбрах, че няма мърдане и си продължих - с неговите найлонче и целофан, които хвърлих по-долу в кошче.

Няколко дни по-рано в Тракия от всички места, се разминах с някаква млада жена, давам ѝ 30-35, която сама събираше от една от многото в квартала пусти поляни.

Преди това пък в магазина, отново бога ми в Тракия, си изпуснах стотинките и дотича момиченце под 10, което ми ги събра от земята и ги подаде за мой огромен срам. Благодарих ѝ, казах, че няма нужда, а тя си продължи по надявам се прекрасния живот.

Не е до поколенията, а до възпитанието."