Незабравим урок по родолюбие в училище "Йордан Йовков"

По традиция на 19-ти февруари България отбелязва трагичната годишнина от гибелта на човека, за когото всеки сънародник пази в сърцето си светла обич и непокътната от превратностите на времето национална гордост. 142 години от загубата на Апостола Левски - "твой един син, Българийо"! Вчера из цялата страна поднасяхме цветя пред паметниците му, говорихме за Него, за Непрежалимия, за Недостижимия!

И в училище "Йордан Йовков" от район "Северен", където се обучават почти изцяло само ромски деца, датата 19-ти февруари бе осветена от празничен дух на благодарност и преклонение, бе ознаменувана с един незабравим урок по родолюбие. В препълнената с ученици и гости зала на училището прозвучаха дълбоките и затрогващи думи на помощник-директора М. Димитрова, която въведе множеството в атмосферата на тържествения ден - "Ден за поклон"!

Момчета и момичета от шестите класове проследиха жизнения и борчески път на Апостола, изпълниха с трепет вечните стихове на Ботев и Вазов, на десетки други български творци, докоснали се до светинята Левски и до неговото революционно дело.

Заслужаваше си всеки да чуе как деца, чийто майчин език не е български, напевно, но без никаква грешка, без никакъв смут, редят стих след стих, изграждат образ след образ, будят чувства у слушателите до сълзи. Невероятен един час от обичайния делник, в който Левски оживя! Дете с трепет казва: 

"Това е последната снимка на Апостола от 1872 г., която достига до турската полиция; по нея той е разпознат, когато са го заловили." В същия миг от екрана ни гледа Левски - от същата тази снимка - със сресаните назад коси, с леко повдигнатия нос, с погледа, за който думи няма...

Учениците от ОУ "Й.Йовков" направиха нещо много простичко, но и много голямо - те възкресиха с детско, непресторено, искрено слово своя образ за Апостола! Накараха ни да се питаме кой Левски ни е необходим - онзи, за когото цяла България сега се е разбунила, защото вече е гледала или чула за новоизлезлия филм за Левски, или другия, познатия от учебници и книги, докоснатия от чистата обич и великото българско слово, което осмисля неговата смърт така :

... смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

Ако сънародниците ни от Карлово, настръхнали от новоизлезлия филм за своя велик син, можеха да видят и чуят ромските деца от ОУ "Й.Йовков", нямаше да се тревожат за българската памет за Левски.