GAYDARSKI DA SE EBE V GASA!!!BAHTI I LAPA4ITE SA VSI4KI POLITICI!!!

Моля Ви, дайте шанс за живот дори на деца от чужбина щом тук нама на кого. Направете всичко възможно. Гайдарски да не се прави на утрепан и да не прави такива смешни изявления. Нямало на кой да се дадат. Как няма на кой, кой знае къде по света някое дете бере душа! Ей г-н министъра, върши си работата както трябва. Ще спиш ли спокойно ако отидат на вятъра тези органи и отнемеш възможността на някое дете за живот, независимо къде се намира то по света?

Сигурно има и международна организация, с която може да се кореспондира при такива случаи. Обаче нали сме единствени и неповторими...

Един ценоразпис срещу три деца Ивайло, Йоанна и Авигея чакат политици и лекари да сметнат колко струва животът им Памела беше първата щастливка, която получи нов черен дроб в болница "Лозенец" фото Виктор ЛевиЮлияна УЗАНИЧЕВА Блъскам си главата вече седмици наред и се опитвам да сметна колко струва животът на едно дете. Сигурно защото не съм икономист, а и съм скарана с математиката, но си мисля, че той няма цена. Явно обаче лекарите и политиците в нашата държава имат друг отговор на този въпрос. Три деца вече повече от месец гаснат в очакване на операция за присаждане на черен дроб. Ивайло, Йоанна и Авигея можеха вече да са добре и да се възстановяват след успешна операция. Вместо това родителите им всеки ден треперят дали рожбите им ще се събудят утре. Състоянието им обаче непрекъснато се влошава. Малкият Ивайло вече едва се държал на краката си. И всичко това, защото политиците и докторите в тази страна си имат точен ценоразпис за всеки човешки живот. Левовата равностойност на щастливото детство на трите хлапета очевидно варира между 100 000 и 200 000 лв. Тя зависи от медикаментите, които трябва да бъдат използвани по време и след операцията. Допълнително оскъпяване може да настане, ако се повреди някой от специалните инструменти, с които трябва да бъде извършена. Още по-скъп става животът им ако към него се прибавят и разходите за предишни извършени операции, които здравното министерство още не е изплатило. И хонорарът на чужд специалист, който трябва да консултира родните светила, когато се върне от отпуска. Така сумата набъбва на повече от 2 млн. лв. И пазарлъкът е готов! Проблемът обаче невинаги е в цената. Дори след набавянето на необходимите суми животът пак може да остане неоткупен. Защото у нас винаги се намира някой, който да пречи. Или много хора, които да си пречат взаимно. Така вместо всички специалисти да се обединят и да спасят децата, те започват да се карат и да се плюят за неща, които никой не помни и никого не интересуват. Типично по нашенски... И пак по стар български обичай двама се карат, но никой не печели. Губят три дечица, които не знаят нищо за консолидирания държавен бюджет, финансите на здравното министерство или цената на чернодробната трансплантация. Сигурно не са чували и за това, че у нас вече са направени три-четири трансплантации точно като тази, от която имат нужда и те. И за големите хвалби как тези процедури вече ще станат рутинни и никой няма да ги смята за новина. Ако знаеха всичко това, вероятно щяха да си задават същия въпрос, който си задава всеки нормален човек. Щяха да се питат защо лекарите и политиците се ослушват и вместо да ги спасят, само си прехвърлят топката един на друг. И кога в края на краищата хората, от които зависят толкова много човешки живота, ще спрат да гледат в паничката на съседа и ще започнат съвестно да си вършат работата? А може би е по-лесно да се напише съболезнователна телеграма до родителите, отколкото заповед, с която да се разреши животът на едно дете? Дано парите, моралът и времето стигнат за спасяването на Ивайло, Йоанна и Авигея. Дано стигнат и за хилядите хора, чиито апели за помощ четем на почти всяка страница от вестниците. А след това да пишем стратегии за развитие на населението за 10 години напред и да насърчаваме раждаемостта