Тези данни изнесе специалистът по етническите  въпроси д. ф. н. Асен Колев по време на днешната работна среща "Декада на ромското включване - пет години по-късно: проблеми и решения", организирана съвместно от общината и неправителствени организации, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Липсата на образование е основният проблем пред интеграцията на ромите и до голяма степен определящ следващите - здравеопазване, жилищни условия, заетост, защита от дискриминация и осигуряване на равни условия, култура.

"Голяма част от населението дори не знае български език и това още повече затруднява комуникациите му. Важно е пет години след началото на европейската инициатива за интеграция на ромите да назовем и коментираме проблемите. Десегрегацията не може да бъде дейност само на неправителствените организации, а трябва да се превърне в държавна политика", отбеляза д-р Колев.

Пълно съгласие с мнението му изрази и Стефка Симеонова, началник на отдел "Образование" в район "Източен", където се намира най-голямата ромска махала в Европа - "Столипиново": "Макар да се стараем, не е по силите нито на района, нито на общината да реши проблема." Тя припомни, че със спечелените от фонд "Козлодуй" шест милиона лева са санирани всички седем училища и шест детски градини и районът разполага с най-модерния сграден фонд в страната. "Направихме го, за да привлечем децата в училище, където е топло, приятно и уютно. Но повечето идват без да знаят български, защото пропускат детската градина, където има месечна такса 35 лв.", разказа Симеонова. 1300 лв. дългове от неплатени такси била натрупала ЦДГ "Лилия" в центъра на махалата, макар че 80% от децата поради различни причини били изцяло или частично освободени от заплащане. 

Вече пета поредна година успешно работи проектът за десегрегация на ромските деца, отчете председателят на фондация "Рома" Антон Карагьозов. Всеки ден вече 215 деца се извозват с един автобус и три микробуса с помощник-учители в шест училища в центъра на Пловдив. Техните млади родители вече много добре осъзнавали, че малките трябва да бъдат образовани. В 60-70% от домовете на тези деца, които учат сред българчетата, вече имало компютри и желание за сериозно изучаване не само на български, а и на английски език. Над 100 младежи и девойки пък са завършили средното си образование в създаденото през 2001 г. училище "Втори шанс".

"Ние, от неправителствения сектор, показваме модела, но не можем да решим проблема, той трябва да се нареди сред приоритетите на държавата", категоричен е и Карагьозов.