Обясниха защо намалят наказанието на украинеца, убил бременната Северина и приятеля й край Пловдив

Пловдивският апелативен съд намали от десет години и шест месеца на седем години присъдата на украинеца С. П., който е признат за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост на двама души, настъпила при катастрофа на автомагистрала "Тракия“. Тъй като делото е било разгледано по съкратената процедура, в съответствие с предвидената от законодателя привилегия, санкцията е била намалена с 1/3, като съдът е определил окончателен размер от четири години и осем месеца на наказанието лишаване от свобода.

С присъда от 10.06.2019 г. Окръжен съд – Пловдив признава С. П. за виновен в това, че на 28.05.2018 г., на автомагистрала "Тракия“, км. 123+800, област Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил влекач "Волво“, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на И. М. и бременната му приятелка С. К., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества /тетрахидроканабинол/, като случаят е особено тежък и го осъдил на 7 години лишаване от свобода. С. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 години.

Апелативният съд е изменил присъдата на първия съд, като е приел, че от подсъдимия е било извършено само едно нарушение на Закона за движение по пътищата, поради което не е налице и квалифициращия признак особено тежък случай, така както е приел Окръжния съд.

От изготвената авто-техническа експертиза и материалите по делото се установява, че товарният автомобил се движел със 79 км/ч при ограничение на скоростта в участъка от 90 км/ч. Поради разсейване, водачът му не наблюдавал внимателно пътната обстановка пред себе си и не възприел табелите за стеснението на пътя за ремонт и не насочил своевременно товарния автомобил в лявата лента. Въпреки ясните предупреждения за предстоящи препятствия на пътното платно, той не забелязал паркираното там ремарке, като осъзнал опасността в момента, в който достигнал задната му част. Едва тогава навил волана рязко наляво, като маневрата насочила товарния автомобил към северното платно на магистралата. Подсъдимият напълно загубил контрол върху управлението на композицията, която разрушила разделителната мантинела и навлязла в лявата лента на северното платно на магистралата, където ударила движещия се там лек автомобил "Ауди А8“, в която пътували пострадалите.

Апелативният съд е приел, че така описаните факти са получили непълна и противоречива интерпретация по отношение на каузалния принос на всяко едно от вменените от прокуратурата четири нарушения на правилата за движение по пътищата, което е рефлектирало и върху неправилните изводи на първия съд за правната квалификация на обвинението като особено тежък случай.

Според въззивния съд, в случая водачът е нарушил единствено правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП за непрекъснат контрол върху превозното средство, в причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат, поради което е следвало да бъде оправдан за останалите три нарушения на правилата за движение. Броят на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата е бил поставен в основата на изводите на първия съд за обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. При наличието на едно единствено нарушение на правилата за движение в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, въззивният съд е оправдал подсъдимия за вменения му квалифициращ признак - особен тежък случай, съобразявайки трайната съдебна практика, че при тази квалификация високата обществена опасност следва да се отнася, както към деянието, така и към дееца. Отделно, е съобразил, че идентифицираният специфичен метаболит на наркотичното вещество тетрахидроканабинол в случая е бил фармокологично неактивен и количественият му анализ е нямал съдебно-токсикологична значимост.

Първият съд е наложил наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства, в санкционната рамка от пет до двадесет години лишаване от свобода, като конкретният размер на определеното наказание от десет години и шест месеца е бил под средния размер от дванадесет години и шест месеца. Въззивният съд също е определил наказанието при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, но в приложимата към случая санкционна рамка от три до петнадесет години лишаване от свобода, като е фиксирал наказанието в конкретен размер от седем години, който се явява по близо до средния размер от девет години, отколкото до специалния минимум от три години. Така е съобразил, че наказание около средния размер, може да бъде наложено само при баланс на отчетените смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Заради изрично предвидената от законодателя привилегия при съкратено съдебно следствие с цялостно признаване на фактите в обвинителния акт, наказанието от седем години е било намалено с 1/3. Така е бил определен неговият окончателен размер от четири години и осем месеца лишаване от свобода.

Решението на Апелативния съд не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред ВКС.