Освен интересните мозайки са открити още зид, който показва откъде започва наосът и откъде предверието. Открит е и краят на кораба с интересен огромен камък. Това е дало възможност на архитектите да се ориентират откъде докъде е била сградата. Определено това е една от най-големите разкрити мозайки, а сградата е с размери от порядъка на 50 на 22 метра, тоест над декар, над 1200 кв. метра.

Разкрит е и един надпис, запазен на около 30%, но достатъчно запазен. Чете се думата "епископ" и част от глагол, който означава "правя мозайки". Ще се установява датировката на надписа, което ще помогне за датировката и на базиликата. Но определено надписът доказва, че това е епископска базилика.

До зимата археолозите и реставраторите максимално вдигнаха мозайките. Каквото остане, е покрито и работата по него ще остане за догодина.

Междувременно станаха ясни и плановете на местната власт за базиликата през 2016 г. Идеята е пътят пред Католическата църква да бъде превърнат в площад, под който ще се виждат уникалните мозайки. Паралелно с това ще върви и работата по онази част от базиликата, проучвана през 2015 г.

Местната власт пък планира да облагороди и пространството около ДКЦ I и "Понеделник пазара". От там се обмисля да минава градския транспорт.

Очакванията на "Америка за България" и на Общината са през 2018 г. базиликата да бъде завършена, тоест готова за посещения.

Стана ясно също, че Пловдив ще кандидатства за вписване на Голямата раннохристиянска базилика в ЮНЕСКО. Надеждите са това да стане през 2019 г., когато градът ще бъде Европейска столица на културата.

Припомняме, че Раннохристиянската базилика е открита през 80-те години и в продължение на 30-ина години стоя така.