Огнян Тодоров: Силно вярвам, че няма начин да няма начин
Директорът на Регионалния природонаучен музей в Пловдив Огнян Тодоров в интервю за предаването на Радио "Фокус" "Цветовете на Пловдив".
Г-н Тодоров, здравейте! За поредна година сте първенци по приходи сред музеите в Пловдив. Как успяхте да превърнете този музей в един от най-посещаваните в града?
Аз много силно вярвам в един принцип: "Няма начин да няма начин“. Тогава, когато успяваме да провокираме нашите посетители да дойдат, за да видят нещо, което не могат да видят никъде другаде, това образува силен интерес и привлича широк кръг целеви групи.
Кажете имаме ли новости за музея? Вие ходихте на експедиция, бяхте в Америка, нали така?
Ние имаме постоянно новости в музея. От една страна, от гледна точка на експозицията, си я развиваме с много атрактивни елементи, от друга страна, нашата културна програма, културният календар е много наситен със събития, правим много организирани събития с деца, с всякакви целеви групи. Така че това също поддържа високия интерес към институцията. Това, което споменахте, всъщност в Южна Америка.
Да, разкажете ни повече, моля!
Направих си една експедиция в Южна Америка, като цяло тя така беше насочена към биологическата тематика най-вече, за проучване на биоразнообразието. Южна Америка е един континент с огромно биоразнообразие. Всъщност за мен това беше една експедиция на мечтите, защото още като малък съм мечтал да посетя джунглата на Амазонка, да се разходя в така високите части на планините на Перу. И така успях да си го организирам тази година: Бразилия, Аржентина и Перу, в джунглата на Амазонка, на 5200 м в Планината на дъгата, около Куско, като цяло доста наситена програма, силно изморяващо, но много удовлетворяваща.
Нещо все пак донесохте ли за музея, макар че беше частна тази експедиция, нали така?
Да, донесох около 19 000 снимки, защото за повечето неща, които музеят разполага като движими културни ценности, те са вързани и със Закона за биологично разнообразие, с цялата структура на законите, които опазват биоразнообразието, и видовете са защитени. Тяхното пренасяне през граница е свързано с редица затруднения от гледна точка на нормативната база. Така че донесох си само много хубави спомени и много снимки. Ще направя едно представяне на експедицията, като покажа така най-интересните видове, с които се сблъскахме по време на нашето пътуване.
Добре, а може ли да обясним с по-простички думи защо е важно запазването на биоразнообразието, изобщо какво мислите за безхаберието на човек да не пази природата?
Аз се радвам, че в последните години се вижда една тенденция към засилване на ангажираността на обществото към опазване на биоразнообразието. Защото опазването на биоразнообразието и на природата, и на местообитанията на тези видове е пряко свързана с оцеляването на самото човечество. Т.е. ние сами трябва да се дадем сметка, че опазвайки тях, опазваме нас. Точно поради тази причина ние участваме в доста природо защитния проекти, такива, които са свързани с образователна тематика, за да могат все повече хора да си дадат сметка за това, което всъщност трябва да се случи, и те са част от това, което ние като общество трябва да направим.
Кажете, коя е последната зала, която отворихте, разкрихте в музея, нещо любопитно за това?
Последната зала, която отворихме е залата за аниматроник модели на динозаври в изцяло реновиран стил, заедно с интерактивните части към тази зала. Успяхме да пресъздадем една атмосфера, в която посетителите се чувстват като част от атмосферата, от пейзажна примерно периода на Ранна Креда. И тази зала предизвика изключително голям интерес, даже всъщност бих казал много по-голям отколкото аз самият очаквах, не само в децата, но и в родителите. Успяхме да свържем тази зала с основната експозиция на музея, която е подредена в научен стил, с една витрина, в която разположихме зъби на динозаври, яйца на динозаври, на истински вкаменелости.
И по този начин свързахме бутафорната експозиция на залата с основната не експозиция. Това предизвика изключително силен интерес и много повиши нашата, интереса на хората към нашия музей. От друга страна малко преди това отворихме залата с морските аквариуми. Близо 30 000 литра соленоводни аквариуми, в които преместихме акулата и другите обитатели морски, които имахме, за да могат да се чувстват възможно най-комфортно. Приключихме изграждането на ледената зала. Това всъщност мога да кажа, че е единствената в света експозиционна такава зала.
Има такива модули да кажем в Чили и в Англия, но те не са свързани с възможността посетителите да ги наблюдават. Т.е. ние сме единствената по рода си, разполагаме с единствена да порода си такава зала, в която посетителите могат да наблюдават какво се случва вътре в една зала, в която температурата е да кажем в порядъка на минус 2 минус 5 градуса.
За съжаление това, което предвиждахме да отглеждаме вътре, бяха едни видове, които се очакваше да пристигнат с експедицията на проф. Пимпирев и кораба "Кирил и Методий“, но поради чисто технически причини точно когато корабът е преминавал покрай екватора, температурата се е повишила, независимо от това, че ние взехме, закупихме доста скъпо оборудване, което да поддържа тази температура.
Така или иначе не успяхме да докараме рибите от Антарктида. И сега в момента обмисляме алтернативни варианти: дали от Норвегия, от един аквариум "Полария“, който се нарича, т.е. ще сложим видове, които са от Северния полюс. Така или иначе залата ни е на 100% готова, просто в момента все още не можем да доставим интересни експонати, такива, които да провокират още веднъж посетителите.
Има ли любим експонат, на който най-много се радват децата?
Ами, като цяло, принципът на музея е създаден под логото "Добре дошли в различните светове“. Т.е. всеки един посетител има нещо, което му харесва повече спрямо останалите. Едни харесват костенурки, други харесват пеперуди, трети харесват змии. Така че се опитваме да осигурим възможност на всеки един да види това, което най-много го вълнува.
Точно поради тази причина изградихме и нашата зала с динозаврите, защото има огромно количество деца и възрастни, които това са им любимите обекти. И попадайки в атмосферата на нашия музей, влизайки при нас, търсейки къде се намира паяка, който те искат да видят, те ще минат покрай цялото многообразие на живата и неживата природа, и по този начин ще успеем да ги образуваме.
Това е чудесно. Имаше проблем с преместването на крокодила Хектор. Преместен ли е вече?
Това е следващият ни проблем. В момента довършваме изграждането на Ледения аквариум вече в детайли, за да може да приключим този обект. Следващият ни проект е осигуряването на по-голяма пространство на Хектор. Имахме няколко идеи да бъде преместен на други места в България. Като цяло решихме да го запазим, защото той е един от символите на нашия музей. Успяхме да намерим вариант, в който да изградим по-голям терариум, за да може да се чувства по-добре.
Независимо от това има един Закон за защита на животните, който регламентира всяко едно животно на каква помощ може да се гледа. Влечугите не изискват чак толкова голям обем пространство, в което да бъдат съхранявани поради причината, че не са особено подвижно, особено когато условията са добри и са се нахранили. Но въпреки това ние сме направили проект, с който ще увеличим площта. Чисто технически може би няма да успеем да започнем този проект до края на годината, но така да кажем методически това е следващото, което сме предвидили да направим.
Няма липса на средства, вие си се самофинансирате?
Не мога да кажа, че имаме особено голям проблем със средства, защото по-голямата посещаемост ни дава възможност да събираме. То е като едно колело: колкото бързо, по-бързо се върти колелото, толкова повече средства генерира, и толкова повече интересни неща можем да представим на нашите посетители. Така че със собствени средства ще успеем да изградим този терариум, не е проблем за нашия институция.
В момента всъщност работим в направление да намалим основните разходи за електроенергия. Може би до, надявам се да успеем до края на годината да сложим фотоволтаична система, която да намали разходите за електричество, което ще ни даде допълнителен финансов ресурс, с който можем да разполагаме, и по този начин да се превърнем в единствения за момента изцяло зелен музей в България.
И още нещо да попитам: нещо ново очакваме ли като експонати в музея, нова атракция?
В момента препарираме няколко животни, може би акцентът тук е тигърът, сибирският тигър, който загина в зоопарка в Пазарджик. Те не го предоставиха за препариране, и в момента сме стартирали процедура по неговото препариране. Отделно няколко други представители на орнитофауната, т.е. различни видове птици, които са от Центъра за лечение на диви птици в Стара Загора. Като цяло обновяваме експозицията си, но това е единственият проблем, с който се сблъскаме в момента, и който за момента е нерешим: пространството.
Точно това щях да попитам, имате ли достатъчно място?
В настоящия момент сме пълнили всеки един квадратен сантиметър, с който разполагаме. От тука нататък вече рискуваме да създадем усещането за претрупаност на експозицията. Имаме възможност да покажем още много интересни неща, имаме доста идеи, за голяма наша радост имаме и възможност да ги изпълним, но всъщност тук се излъскаме с проблема с пространствата.
Няма ли предложения някакви?
Има различни предложения от общината и от предишното управление, и от сегашното, за увеличаване на площта на музея. Така или иначе ще видим сега след като минат местните избори дали настоящото ръководство ще има желание да развие, да доразвие тази насока. Като цяло в проекта, който в момента се изгражда, се случва в Дондуковата градина, има заложени един или два такива павилиона като временно преместваеми съоръжения, които ще бъдат част от експозицията на музея. Но какво ще има в тях, дали ще станат, все още има доста неизвестни.
Но има варианти все пак.
Има някакъв вариант, да.
Благодаря ви много за това интервю!