Съдът прие, че не са налице новонастъпили обстоятелства, които да променят извода, че е налице реалната опасност Рашков да се укрие или извърши престъпление. В подкрепа на твърдението, че има опасност подсъдимият да се укрие са показанията на свидетел, на когото Рашков е споделил за желанието да напусне страната и да се установи в Сърбия. А опасността от извършването на престъпление идва не само от обстоятелството, че деянието, в което Рашков е обвинен, е тежко, но и от многобройните предишни осъждания на подсъдимия като лоши характеристични данни, правещи степента на обществената му опасност по-висока.

Действително по делото е установено от изготвеното заключение на вещите лица, че той страда от сърдечно заболяване и диабет, но тези заболявания датират много отпреди да му бъде взета мярката за неотклонение и към настоящия момент състоянието му е в нормални граници, без сериозно да се е влошило. Съдът прецени, че състоянието на Рашков не е пречка за престоя му в затвора, както и че при необходимост ще бъде приведен в стационар или в болнично заведение. 

 
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.