Окончателно решение на ВАС за тютюневия склад на ул. "Одрин"

Върховният административен съд отхвърли жалбата на собствениците на разрушения тютюнев склад на ул. "Одрин" 8 за отмяна заповедта на кмета на Пловдив да укрепят останките на сградата и потвърди решението на Административен съд - Пловдив, издадено преди година, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Жалбоподателите поискаха касационният съд да обяви заповедта на кмета и решението на РДНСК за незаконосъобразни с аргумент, че се нарушава материалния закон. Твърди се, че не е установена идентичност на сградите на дружеството с тези, които са декларирани или обявени като паметници на културата. Изразява се несъгласие с приетото от съда по въпроса относно това дали е придаден по съответния законов ред статут на недвижима културна ценност (НКЦ) на разрушената сграда, находяща се в имота на "Одрин 8" ЕООД, за да попадат имотът и сградата в приложното поле на Закона за културното наследство (ЗКН) или не. Заявява се, че съдът необосновано е приел, че три от сградите на "Одрин 8" ЕООД попадат в границите на групов паметник на културата, обявен с Протокол № 5 от 2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК) и неправилно е препратил към установявания, направени по друго дело, вместо да анализира събрания по делото доказателствен материал и да обсъди възраженията на "Одрин 8" ЕООД относно статута на сградата, с което е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че безспорно изяснено от заключението на експертизата е в първоинстанционното производство, че не е налице идентичност между декларирания паметник на културата и някоя от сградите на "Одрин 8" ЕООД. Поддържа се становище, че представените по делото декларационни актове касаят съвсем различен склад, находящ се в друг имот с пл. № 620, съответстващ на имот 522.615 по сега действащата кадастрална карта на гр. Пловдив.

Съдът е обосновал решението си на факти и обстоятелства относно статута на сградата, които изобщо не са послужили на административния орган за издаване на спорната заповед, нито са били установени в административното производство. Неправилно е направил опит да санира допуснатите в хода на административното производство по издаване на заповедта нарушения чрез промяна на констатациите и мотивите на административния орган. В тази връзка недопустимо е въвел нови фактически основания, които не са били взети предвид от административния орган. Неправилно е приетото от съда, че е без значение какъв вид НКЦ е сградата, тъй като законът не провел разграничение при прилагане на разпоредбата на чл. 73 ЗКН.

Наред с изложеното, съдът не обсъдил възраженията на настоящия касационен жалбоподател, свързани с допуснатите в хода на производството по издаване на заповедта нарушения на ЗКН. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което спорната заповед да бъде отменена. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Юристите на Община Пловдив с подробно писмено становище оспорват жалбата като неоснователна и искат обжалваното решение да остане в сила. Посочва се, че дадените в отменителното решение на Върховния административен съд указания са изпълнени, а заключението на допуснатата съдебна експертиза е прието без оспорвания от страните. Представителят на Върховна административна прокуратура също заявява, че касационната жалба е необоснована. 

Върховният административен съд, състав на трето отделение, е извършил пълна проверка на обжалваното решение. Обявява касационната жалба за неоснователна и оставя в сила решението на Административен съд - Пловдив. Жалбоподателят е осъден да заплати на Община Пловдив 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.