Рашков беше признат за виновен от Асеновградския районен съд в това, че на 23.09.2011г. в с. Катуница, област Пловдив се е заканил с убийство на Веселин Христов и Иванка Петрова и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК. Окръжният съд е приел за неоснователно възражението на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на събраните доказателства в хода на съдебното следствие. 

Според въззивната инстанция първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с изискванията на закона, е направил извода, че непротиворечивите гласни доказателства - свидетелските показания на пострадалите Веселин Христов и Иванка Петрова, чрез които е възпроизведен механизма на осъществяване на инкриминираните деяния, съответствието им и на показанията на свидетелите Кашев, Бойчев, Пенчев, Караколева, Начева и Христева, включително и на информацията, съдържаща се в приложените писмени и веществени доказателства, както и на заключението на съдебно техническата експертиза, обосновават несъмнена и категорична доказателствена обезпеченост относно авторството и начина на осъществяване на вменените във вина на подсъдимия Кирил Рашков престъпления по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК спрямо всеки един от свидетелите Веселин Христов и Иванка Петрова.

Съответстващ на закона е и изводът на първоинстационния съд относно наличието на елементите от субективната страна на инкриминираните деяния - извършени от подсъдимия Рашков с пряк умисъл с настъпили обществено - опасни последици. Без да бъде предизвикан по какъвто и да е начин от някой от пострадалите, съзнателно е създал конкретната ситуация, в която е демонстрирал активна словесна агресия спрямо личността и на двамата пострадали - свидетелите Христов и Петрова, използвайки обидни думи, отправяйки им и закани за убийство, ескалирали в повторно препятстване на възможността им да се отдалечат от местопрестъплението и използването на жест с ръка към предмет, намиращ се от дясната страна на колана му, възприет от пострадалите като нож. 

Въззивната инстанция споделя и становището относно завишената степен на обществена опасност на конкретно извършените престъпления в сравнение с други сходни такива, която е обусловила отчитането като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - проявената изключителна престъпна упоритост и последователност за постигане на съставомерните вредоносни последици и спрямо двамата пострадали; незачитането на установения в страната обществен ред и институциите, на които е възложено да го охраняват демонстрирано чрез открито нарушаване разпорежданията на полицейските служители за несъздаване на условия за етнически конфликти в селото, възпитавайки в този дух и низходящите си, използвайки ги като активни участници в целенасочената провокирана лично от подсъдимия среща със свид. Христов, с оглед реализиране желанието за саморазправа и търсене на отмъщение за преживяното от среднощния инцидент пред дома на Събка Рашкова.

Присъдата на Асеновградския районен съд е потвърдена и в частта, с която подсъдимият Кирил Рашков е осъден да заплати на всеки от пострадалите - Веселин Христов и Иванка Петрова обезщетение в размер на по 2 000 лева за претърпените неимуществени вреди от престъпленията. Решението на Пловдивския окръжен съд не подлежи на обжалване и протест.