Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| От Пловдив: Болезнен разказ на една почернена майка на моторист | ||||||
| ||||||
Това е една мъчително разказана история за донорство от първо лице. Съжалявам, че отново ви причинявам тази болка и ви карам да си припомняте и разказвате за онзи тъжен ден! Трудно ми е, но трябва да говоря. В този ден ми се обадиха от полицията. Полицаят ми се представи и каза, че синът ми е катастрофирал. Ние бяхме на Калояново, при което тръгнахме към мястото на катастрофата. Полицаят ми звънеше през няколко минути и ми казваше да карам спокойно. Не съм карала спокойно, не знам как стигнах до там. То е на около 20-ина минути път. Там видях две полицейски коли, имаше полицаи, моторът на сина ми беше след линията, това е точно на един прелез на бул. “Шести септември" след "Копривщица". Казаха ми, че са го откарали с линейката в Хирургиите, продължихме нататък. Там се бяха събрали много мотористи, негови приятели, защото той е пътувал към Гребната база, където мотористите са имали среща, те така се събират. През деня се чухме, той беше студент втора година “Стопанско управление" във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР). Обади ми се, че си е взел изпита, беше много щастлив. Всичко беше толкова хубаво, прекрасен ден, нищо не предвещаваше това, което се случи. Като разбрах, че е в Хирургиите, тръгнах нататък и през цялото време вярвах, че всичко ще бъде наред с него. Защото той беше млад, силен, здрав, и вярвах, че всичко ще бъде наред. Когато отидох в Хирургиите, там бяха вече друга част от момчетата мотористи и приятели, неговите братовчеди също вече бяха дошли. В крайна сметка се оказа, че шофьор на автомобила не е спрял на “Стоп", отнел е предимството на сина ми, при което е станал удара и той имаше травми по главата. В спешното аз така и не можах да го видя. На мястото, където е паднал, където е била катастрофата, той още там е глътнал езика си, там хората от заведение наблизо, което е било пълно по това време, то е към 19.00 ч. лятно време, хубав слънчев ден беше веднага са реагирали и са извадили езика му, докато дойде Бърза помощ. Бързо са реагирали от Бърза помощ. Така в Спешното и започна чакането. Никой не излизаше да каже какво се случва. Много дълго беше, много мъчително, чувах го как вика отвътре. Много дълго време, имам чувството че след страшно дълго време, никой не ме пускаше, никой не даваше никаква информация. И не знам кога отвориха вратата, вече не се чуваше нищо, те го бяха качили в Клиника по анестезиология и активно лечение (КАИЛ), в тежките случаи. Докторът, който беше там, ми каза, че има травми на главата при удара и за момента няма опасност за живота му, но травмите са му тежки и не се знае просто дали няма да има усложнения. Качихме се горе, а докторът, който го беше приел, ни обясни същото нещо, много човечно се отнесе, много добре ни обясни ситуацията. Всеки ден, в 13.00 ч. получавахме информация, седем дни, седем денонощия - ад. Той на 5-ти май катастрофира, а всъщност от 12 -ти май му е смъртният акт, но още на 11-ти ни казаха, че е изпаднал в мозъчна смърт. И беше много тежко, просто не знам как да ви кажа през какво минах тези дни и нощи. Само се молехме, но той ставаше по-зле. Казаха ни, че се влошава, вместо да се оправя, той се влошаваше. Но ние не губехме надежда, аз вярвах до последно, че той ще се оправи и дори да не е на крака, ще бъде жив. В крайна сметка, докторът на 11-ти ни каза, че Неди е изпаднал в мозъчна смърт и нищо повече не може да се направи.Малко грубо ни беше съобщено - взимате ли си го, имате два варианта - или да си го прибирате, или да стане донор. Така ви заявиха директно? Ами да, така ни казаха - имате два варианта от тук нататък, или да си го приберете, или да стане донор, да дарите органите. При което аз казах на доктора, той млад беше, казах му, че не може да иска отговор веднага, че няма да го дам. Бяхме с мъжа ми, аз не знаех къде се намирам. И така излязохме от стаята. И тогава си спомних, че имах разговор със сина ми, който беше може би няколко месеца, 4-5 месеца, не знам колко, но месеци преди това да се случи. Спомних си това и даже разказах на мъжа ми, че Неди сам е пожелал това. Разговорът ни беше вкъщи, в хола, телевизорът работеше, говорехме си за различни неща. Ние бяхме страшно близки с него, той си споделяше всичко, аз с него също. И ние както си говорихме, той изведнъж погледна към телевизора, може би нещо са давали, някаква такава новина за моторист, предполагам. И той каза: “Мамо, нас мотористите на пътя ни имат за донори". Аз му казах, “Неди, не говори така, не е така". А той каза: “Не бе мамо, така е". И замълча, стана много сериозен и каза: “Аз, ако някога нещо се случи с мен, искам да даря органите си. Искам други хора да живеят, защо е нужно да гният в земята тези органи, когато могат хора да се спасят, да бъдат щастливи, и техните семейства". И аз му казах: “Неди, моля ти се, не искам да говориш такива неща". А той ме погледна и ми зададе въпроса: “Мамо, ти не би ли направила същото?" Казах му: “Да Неди, аз бих направила същото, обаче не искам да слушам такива неща". Това си спомних тогава, и знаех, и бях убедена, че това нещо ние трябва да го направим. Ние щяхме да направим същото, дори и без този разговор, но това, което аз си спомних, този наш разговор ми даде едно спокойствие и увереност, че той е пожелал това, и че това е правилното нещо. И че няма да се сърди, няма да ме съди, защото това е негово желание. И така се случи, качихме се горе, там беше д-р Чифлигаров, той е по донорството координатор, той ни посрещна. Веднага ли го направихте, или изчакахте някой и друг ден? Не, не сме изчакали ден. Това беше някакви минути, при които аз просто трябваше, след този шок и всичкото това нещо, нямам представа за време, може би 10-15-20 минути, не знам колко минути, аз не знаех къде се намирам. Просто излязохме навън на въздух, защото припадах там, а трябваше да поговоря и с мъжа ми, да му кажа всичките тези неща. Качихме се горе, вече бяха се сменили докторите, беше този доктор, който го прие, заедно с д-р Чифлигаров. Говорихме с тях, те се държаха много добре, наистина са големи хора, те са човеци в бели престилки, които усещаш, че ти съчувстват и как да кажа, наистина големи хора. И тогава им съобщихме нашето решение, при което на 13-ти май е направена трансплантацията и Неди, моят прекрасен Неди, спаси четири човека, които сега са живи и здрави. Да, може би вие сега имате поне малко спокойствието, че една част от него живее все още, чрез неговите органи? О, да, да. Спокойствие ми дава това, че наистина частици от моя син живеят в четирима души, че това, което искаше той стана, в смисъл, че изпълних неговото желание. Чувствам едно удовлетворение, че съм направила каквото той е пожелал. И наистина, аз съм много благодарна, че познавам и Митко, че се свързах с него, че той е толкова прекрасно момче. Той ми дава голямо спокойствие, голяма утеха. Той всъщност носи бъбрека на сина ви, така ли? Той носи бъбрека на Неди. И сега с това момче контактувате и усещате близост? Да, чуваме се постоянно, виждаме се, правихме предаване в неговия подкаст. Вие сигурно знаете, че след трансплантацията, след като получи втори шанс за живот, това прекрасно момче започна да прави подкаст за донорството, за да може повече хора да говорят за това. Защото тук, в България, малко се говори по тази тема. Да, това е неприятна тема, това е тежка тема. Болезнена е. Ужасно болезнена, само че такива неща се случват, никой не е застрахован. Аз никога не съм си представяла, че ще ми се случи такова нещо. Но се случват тези неща и би трябвало обществото да се отвори към това, към донорството и трансплантациите, защото наистина се спасяват човешки животи. Нашата мъка и нашата загуба, това, което сме преживели, никога няма да се промени това нещо, няма как да се промени загубата и това, че аз вече загубих сина си. Но други хора могат да живеят, могат да получат втори шанс за живот, защото те, де факто, са обречени, те всеки ден чакат и се надяват да продължат живота си, да имат шанс за нов живот. Аз още веднъж се извинявам, че ви причиних това, защото знам, че много ви боли, но наистина трябва да се говори. И затова ви потърсих, за да може да го кажете. Няма проблем, аз съм готова да говоря, в името на Недялко, на моя син, на Неди, и в името на всички тези хора, които са трансплантирани и заради Митко, който прави страхотни неща със своя подкаст. Искам да се даде гласност и ще говоря. Трудно ми е, ужасно ми е трудно, но съм казала, че няма да спра, който и да поиска да чуе, аз винаги ще говоря. Другите трима кои са всъщност, знаете ли? Не знам, само за един човек знам, по-възрастен, не съм го видяла още, който е с другия бъбрек. Нямам сили да му причиня това, макар че много ми се иска да отида и да го видя и него. Свързала съм се с жена му, тя каза, че няма проблем. Само че не знам как ще се почувства той, и мисля и за него, така както мисля и за Митко. Защото те са хора, които си имат собствен живот и нямам право да навлизам в живота им. Макар, че аз нищо не искам, искам само да ги познавам и да ги прегърна, нищо друго. Така е. Всъщност, кои други органи на Неди сте дарили, освен двата бъбрека? Черният дроб, който е в България, и сърцето, нямаше тук в България човек, който да приеме сърцето. Д-р Чифлигаров тогава ми звънна, всъщност затова и трансплантацията е станала на 13-ти, защото доколкото знам, не съм на 100 процента сигурна, сърцето на Неди е в Румъния. Може би те ще ви потърсят, все пак. Много се надявам, много силно се надявам тези хора, които и да са, в смисъл, в България не стават всеки ден трансплантации, но тези, които са трансплантирани на 13 май 2022 г.., искрено се надявам да ме потърсят. Искам да ги познавам, просто искам да ги познавам и да ги прегърна. Благодаря ви много, наистина много тежко е, че трябваше да се връщате към тези мъчителни дни. Не, съжалявам, дано да съм успяла да кажа всичко. Съжалявам, че пак плача, но аз не мога да се владея. Малко ви натоварих пак, но наистина е добре да говорим по тази тема. Няма проблем, аз съм си го приела това нещо, твърдо съм убедена. Може да съм отказвала в началото, аз две години не бях казала нищо. Даже в началото, това поисках и от д-р Чифлигаров, исках никой да не знае за нас. Защото аз смятам, че когато някой прави нещо такова, не е нужно хората да знаят. Но сега сте на друго мнение? Само че като мина време, просто като видях Митко по телевизията, аз разбрах, че е той. И започнах, имах непреодолимо желание да срещна това момче, да го прегърна. И така му написах едно съобщение, в което му писах, че искам да го видя, че аз съм майката на момчето, което е дарило бъбрека си. Той ми отвърна, срещнахме се, и така с него като започнахме да се чуваме, да се виждаме, и аз като разбрах, че прави този подкаст, просто реших, че няма нужда да се мълчи по тази тема. Напротив, трябва да се говори, кой както иска да го възприема. На прав път сте, трябва да се говори. Аз не исках да се знае, но сега смятам, че за това нещо трябва да се говори. И не ми пречи да изляза с лицето си и с всичко, с цялата си мъка, не ми пречи, че ще говоря за това. И ние се опитваме да помагаме по темата, с каквото можем. Ами това е много добре. Отвсякъде трябва, който може наистина, а вие медиите сте тези, вие сте хората, които могат да дадат гласност на всичко това. Ето и Митко, не знам дали той ви е казал, той е много скромно дете, но той сега през юли месец заминава за игрите за трансплантирани на Европейско първенство. Това не го знаем. Ще участва, да. Ами не го знаете, защото той е много скромно и добро дете. И сега също беше, преди няколко дни, в Благоевград, където се провеждаха също такива игри. Хората продължават живота си, благодарение на други, които са взели правилното решение. Като вас, които са направили това. Респект! Така е, трябва да бъдем добри. Трябва да правим добро, това е. Трябва да бъдем добри. Много, много благодаря, и пак съжалявам! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 11 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 02.06.2024 г.
0
на 02.06.2024 г.
0
на 02.06.2024 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Най-малкият областен град у нас се намира в Южна България
20:49 / 04.11.2024
Есил Дюран - горд собственик на много специална къща
10:23 / 03.11.2024
Бунт срещу "Биг Брадър"
08:43 / 04.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
