От София до Пловдив по АМ "Тракия" : Каране в лява лента, засичане, присветване при изпреварване, неспазване на дистанция

Как се отразява върху здравето рисковото шофиране. Интересния експеримент бе проведен от журналиста от bTV Eмил Митев. Той заедно с експерта от агенция "Безопасност на движението по пътищата" Мария Ангелова тестват няколко компонента - какво е времетраенето по АМ "Тракия" от София до Пловдив, ако се кара на отиване със 140 км в час и на връщане към столицата със 110 км/ч. Също така и какъв е разходът на гориво за пътя между двата най-големи града в България. Двамата тестват и може би и най-важния компонент- как се отразява физически и психически рисковото рисковото шофиране:

За да разберем дали с високата скорост идва и високото кръвно - слагаме холтер. Уредът мери кръвно налягане и пулс на равни интервали.

Караме с максимално разрешената скорост - 140 км в час. С излизането на магистралата ситуациите пред нас започват. Първата - каране в лява лента.

Той си кара от 5 минута в лява лента. Това правилно ли е?

"Не е правилно. Той имаше хиляди пъти възможността да отбие в крайно дясна, така че да осигури възможност на друго по-мощни и бързи от него да изпреварят. Той просто е решил, че това е по-бързата лента и въобще не се съобразява с останалите участници в движението", каза Мария Ангелова.

Трябва ли да му святкаме и да го натискаме?

"Не. Не бих казала. Това е агресията. Единия от разновидностите. По-скоро да го изчакаме. По магистралите това е най-честото поведение - заема се лява лента и се кара от София до Пловдив. Не би трябвало да е така. Тази лента се използва най-вече за изпреварване и тя трябва да бъде свободна", каза експертът.

Минути по-късно - втора напрегната ситуация. Луксозен автомобил е на дълги-къси зад нас.

"Този, който ни присветна извърши поне две нарушения. Казвам поне две, защото може да има и още, които не ни правят впечатление. Първото беше - страшна превишена скорост. Ние се движим със 140, а аз го виждам вече поне на километър-километър и нещо пред нас. С каква скорост трябва да се движи той. Първото е превишена скорост. Второ - той с поведението си създава опасност за друг участник в движението. Той не знае колко е опитен и как ще реагира на такова присвяткване. И третото нарушение, което ми идва, че той не спазва дистанция", посочи Ангелова.

Трябва ли ние да го спираме - виждаме го, че е с превишена скорост и да казваме "Ние се движим с максималната скорост. Той ще кара зад нас"?

"В никакъв случай. Трябва да му направим място. Ние трябва да отидем там, където законът е казал да продължим шофирането", каза Ангелова.

И поредна ситуация - превърналото се в "класика за родните пътища" - засичане.

"Предприемайки изпреварване така трябва да го предприемем, че да се съобразим с водачите пред, зад и встрани от нас. Ако ние не им пречим по някакъв начин тогава предприемаме нашето изпреварване", посочи тя.

В нарушение ли сме, ако им попречим?

"Да, да определено. Това е неправилно извършена маневра при изпреварване", категорична бе Ангелова.

Скоро стигаме крайната цел. Точно час по-късно сме вече в Пловдив и стопираме таймера на час и една минута. Изхарчили сме 7,5 литра нафта. Отново зареждаме. След кратка почивка за кафе, успокояваме пулса и поемаме отново към София.

Този път поддържаме скорост 100-110 км в час. Рискови ситуации няма. Достигаме столицата след час и 7 минути. Иначе казано със 6 минути по-бавно. Разход на гориво - 7,2 литра.

"Безспорно вторият път беше много по-спокойно", категорична бе Ангелова.

Експериментът ни приключва отново в столичната болница "Св. Анна". Кардиологът проф. Арман Постаджян преглежда данните от холтера.

"Добрата новина е, че кръвното ви е в рамките на нормалното т.е. около 126 на 84. Жив сте. Нищо ви няма. Пулсът ви е такъв, какъвто се очаква да бъде в тази жега - приблизително 80 удара в минута", каза проф. Арман Постаджян.

"При бързото каране има по изразена реакция на покачване на кръвното налягане, която спрямо покоя е около 15 мм живак. Спрямо по-бавното каране е около 10 мм живак, което никак не е малко, ако това е в продължителен период от време. И това е при положение, че навън е 40 градуса. Обикновено би трябвал ода реагираме с по-ниско кръвно налягане, защото съдовете се отпуска и кръвното пада. Но ето стимул, който би покачил едно артериално налягане. По време на бързото каране явно напрежението е било по-голямо, спрямо, приемаме за еталон, времето за почивка", категоричен бе професорът.

Изводът - високата скорост носи със себе си и повече напрежение. А всеки преценява дали преднината от 6 минути си заслужава рисковете.