Пловдивската университетска болница „Свети Георги" е втора поред в Топ 10 на най-добрите български здравни центрове с капацитет над 400 легла, съобщиха от там. Тя е и единственото лечебно заведение от Пловдив, което е включено в класацията. Престижната оценка се дължи на факта, че лечебното заведение държи 7% от пазара на медицински услуги в страната и при по-ниски разходи има висок оборот на наличните 1345 легла. В болницата работят над 2 500 лекари, сестри и санитари, което я нарежда сред първите 5 големи работодатели у нас, уточниха от ръководството. Списъкът на здравните заведения отличници е изготвен от екип на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София. Проучването е част от научен проект за болничния мениджмънт с ръководител доц. д-р Петко Салчев, обясниха от УМБАЛ „Свети Георги". Данните са предоставени от Националната здравноосигурителна каса и показват състоянието и развитието на медицинските центрове през последните три години - от 2006 до 2008 г. включително.
В детайли е направена проверка за броя на преминалите пациенти, за спешните случаи и амбулаторните прегледи, за продължителността на престоя на един болен, както и за числеността на персонала спрямо обема на легловата база, казаха от УМБАЛ „Свети Георги". В проекта са включени и повторните хоспитализации, честотата на усложненията, закупуваните лекарства и консумативи, храната, дълговете и капиталовите разходи за инвестиции.
Справката за финансовото състояние на УМБАЛ "Свети Георги" показва стабилност и през 2009 г. За шестте месеца на настоящата година приходите надхвърлят 47 млн. лева, като до края на годината се очаква те да достигнат 90 млн. лева. Болницата влага собствени средства за реновиране и оборудване с модерна апаратура на основните си клиники и звена. Направените капиталови разходи само за първото полугодие на 2009 г. са в размер на 2 052 млн. лева, а общо за последните 4 години - 12,622 млн. лева, подчертаха от финансовия отдел.
От началото на 2009 г. са извършени и текущи ремонти за 866 хил. лева за хигиенизиране и предотвратяване на вътреболнични инфекции в двете бази - Хирургичния блок на „Пещерско шосе" № 66 и здравните звена на бул. „Васил Априлов" №15.
Заради спецификата на дейностите си, изследваните общо 239 лечебници са разделени в 3 групи: над 400 легла, от 200 до 400 легла и специализирани болници. В бройката на най-големите пловдивската Университетска е втора веднага след варненскатата УМБАЛ „Света Марина", обясняват авторите на проекта. При здравните заведения с над 400 легла попадат повечето университетски болници, част от областните и малък брой общински. Общото за всички е, че приемат най-тежките патологични и спешни случаи и разполагат с клиники и отделения по всички основни медицински специалности, обучават студенти.
Поради голямата си натовареност и широка профилираност, тези болници са принудени да приемат и голям брой здравно неосигурени лица, както и такива, на които до момента е поставяна грешна диагноза или неправилно лечение. Здравната каса не покрива тези извънредни разходи, затова и най-големите болници често са с най-високи задължения, твърдят експертите. Дълговете им се образуват от разсрочване на плащанията към доставчиците поради спецификата на финансиране в здравеопазването. Икономистите наричат този процес „привлечен капитал" за медицинските дружества, обясняват от финансовия отдел на УМБАЛ „Свети Георги". Именно тези болници са тежката артилерия на здравеопазването и в тях се лекуват пациентите с най-сериозни медицински проблеми, сочат данните на научния проект. |