Влажните зони - реки, езера, блата, язовири, са от ключово значение за поддържането на живота и биоразнообразието на Земята. Освен, че са източник на много ресурси, те играят основна роля за правилното осъществяване на кръговрата на водата на планетата, а от там и за наличието стабилен климат и сладка вода в необходимите за хората количества. Въпреки това, през изминалото столетие голяма част от влажните зони в света, в това число и в България са значително увредени или изцяло унищожени, което налага нашата по-специална грижа днес. Ето защо на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенция за защита на влажните зони, ратифицирана от България още през 1976 година. Десет са българските влажните зони от световно значение по смисъла на Рамсарската конвенция, а именно Поморийско езеро, Атанасовско езеро, езерото Вая, Пода, Шабленско езеро, Дуранкулашко езеро, Сребърна, комплекс Беленски острови, остров Ибиша и комплекс Ропотамо.