© Plovdiv24.bg

Там живеели само двамата, майката напуснала семейството, когато Жулиен бил на 2 г.

Пред съучениците си от IX, X и XI клас на СОУ "Константин Величков" младежът разпалено и искрено се включил в дискусията, коментирайки насилието. "Искаше да каже, че дори и да си предизвикан, реакцията трябва да е адекватна, а не да те превръща в престъпник", спомня си класната на Жулиен Диана Ставрева. Урокът бил от гражданското образование в часа на класа.

По същото време 17-годишният младеж се записал и в Националния алианс за работа с доброволци (НАРД), каза директорката на училището Ели Атанасова. С групата преминал 2-дневно обучение в Хасково, където е живял като дете, защото родителите на баща му са от Татарево. Идеята била да помагат на деца от домовете и да са полезни на проблемни тийнейджъри. По време на интерактивните игри момчето е отказвало да се включва в занимания, при които имало докосване и физически контакт.

"Колегите забелязали това при 10-те часа съвместна работа", обясни психоложката и председателка на алианса Ренета Венева. Според нея това било индикация, че младежът има бариера в общуването си заради някакъв вид насилие над него. В същото време в училище съученици и съседи описват Жулиен като изключително момче - усмихнат, отзивчив, в никакъв случай затворен в себе си. Бил е неформален лидер, не се е налагал, хората край него спонтанно го харесвали не заради клоунско поведение, а заради качествата му, коментира Венева. През ноември бил водещ на концерта на гимназията.

"Не познавам лично Жулиен, но той може да е проповядвал тезата против агресията, именно защото е бил жертва на насилие. Сам знае, че това не е начинът хората да се отнасят един към друг, ако е бил неглижиран от бащата. И младежът го е показвал, след като не е имало никакви индикации и не е бил агресивен спрямо другите. За мен това е отношение към човека, който го е тормозел. Тормоз е точната дума. Насилието в смисъла на ежедневен бой е по-лесно забележимо. Не е споделял с учители, с приятели. Било е въпрос на чест", коментира Венева.

Според нея момчето е било без майка в най-важните си години. "И се е справяло с много неща само - с училище, с приятелствата, вероятно с любовите. Това са успехи. И такъв човек не говори лесно за трудностите, освен ако насреща няма човек, на когото да се довери. Ако успяват въпреки трудностите, никой не им обръща внимание. А училищните психолози работят с деца, които не се справят", каза Венева.

В случая с Жулиен е имало неглижиране от майката и много интензивни отношения с бащата, който го е отглеждал.

"И вероятно наслагвани години наред негативни отношения между двамата мъже. Има скъсана връзка със семейството. На 17 г. момчето е вече мъж, но има нужда от доверие, подкрепа, насочване. В отношения без разбирателство искрата лесно пламва. Много дребни на пръв поглед причини довеждат до скандал. При липса на ценностни връзки прагът на дразненията е много нисък. Системният тормоз води до непрекъснато недоволство, то се трупа и се формира готовност за агресивна проява. Ако някой системно те етикера, обижда, подценява, иронизира, не уважава личността ти, която е много важна в тийнейджърската възраст, е въпрос на време бомбата със закъснител да избухне. Убийството едва ли е било замислено поведение. Момчето не се е подготвяло, реакцията е била импулсивна", смята Венева.

Криминалистите обаче установиха, че клането е станало, докато бащата е спял. "Към насилника ти се отнасяш като към жертва тогава, когато той е слаб. Чакаш го да бъде в състояние, в което не може да те тормози и обижда", обясни Венева.

За импулсивната реакция на Жулиен говори и паниката му след убийството - още в неделя сутринта младежът отива в селото на родителите на татко си Митко, на 59 г. На баба си и дядо си тийнейджърът казва, че баща му е починал. Същия ден са връща в Пловдив и отива в полицията, където казва, че баща му е изчезнал. Когато криминалистите отварят апартамента на 14-ия етаж в блока на ул. "Димитър Талев" 65, намират окървавения труп. И тогава момчето си признало. Казало, че караницата между тях в събота вечерта е заради късно прибиране и за неизплатени пари от приятел, който купил семейния им форд.

"Жулиен е екстраверт, социално много добре адаптиран. Но не е споделял, защото е нямал рамо, на което да се опре. Това е много лично и в тази възраст е демонстрация на слабост. Такива деца са много силни, преодолели са много от собствените си несгоди, травми, справили са се с много кризи и преживявания - на първия учебен ден, на първите любови, раздели, на първите шамари, успехи. Много съжалявам за момчето. То е жертвата, нищо че е извършило убийство. Куца ни превенцията. Подходът към младите трябва да са не наказанията, защото с тях се създават врагове. А позитивното отношение, поощряването на силните им страни, а не мачкането", убедена е Венева.

Като блока на самоубийците е известна 16-етажната сграда в пловдивския квартал Кючук Париж, където в неделя сутринта към 4 ч е станало отцеубийството. 59-годишният Митко Петков е 5-ата жертва в черната статистика.

Злокобната серия започва през 2001 г., когато на 25 май от последните етажи се хвърля 5-класникът Ивайло Христозов. Момчето мечтаело да стане пилот и се метнало през прозореца.

На 27 септември 2008 г. мистериозна смърт на майка и син шокира живеещите в блока. 55-годишната Русана и Стоил, на 30 г., Боеви са намерени в Родопите на поляна над асеновградското село Лясково. Двамата лежали мъртви, хванати за ръце. В продължение на няколко дни се хранели само с корени и гъби. И двамата страдали от психическо заболяване.

От 9-ия етаж се хвърлил на 24 юли миналата година живеещият в блока Николай Величков.

Източник: в. "24 часа"