Софрони Върбев е необичаен автор. Необичаен в мисленето, формообразуването на творбите си, във философската насоченост на същите. Той е от класата на Анри Кулев, само дето е по-духовен и не толкова еротичен.
Неговият особен авторски поглед създава алтернативата на ординерното, на досадата, на умственото задръстване. Софрони си играе с парадокса и го използва като стрела, като чук, като валяк, в зависимост от темата на творбата.
Хуморът му е философски тъжен, иронията му е изтънчена, но той обича човека и му е тъжно за него. Екстремалната ситуация го влече, уникалното му, синтезиращо мислене го прави самотен, но той вярва, че " Господ вижда всичко " и твори своите енигми, казва за него Краси Алексиева.
Роден е през 1960 г. в Габрово. Завършил Художествена гимназия в Казанлък - 1979 г. и Художествена академия - София - 1986 г. Работи като преподавател в Нов български университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив.
Самостоятелни и групови изложби - акварел:
2007 г. - Галерия "Улатовски", Мюнхен, Германия
2005 г. - Галерия "Бюргерхаус-Ниндорф", Хамбург, Германия
2001 г. - Галерия "Нордерщедт" - Хамбург, Германия
1999 г. - Галерия "Алианс Франсез" - Благоевград
1997 г. - Галерия "Възраждане" - Пловдив