© виж галерията

Първият концерт, който е с вход свободен, ще даде старт на богата и наситена с културни събития програма, ще събере почитателите на Пучини, за да се насладят на един любим и доказан творчески тандем - тенорът Ивайло Михайлов и пианистката Мария Калоферова.

Концертът ще представи цикъла "Песните на Пучини", а композициите, включени в програмата, сами по себе си ще изненадат всички почитатели на композитора, защото са малко познати и стават обществено достояние едва през 1987 г., когато един от най-големите изследователи на творчеството на Пучини - Майкъл Кей ги публикува. Ивайло Михайлов ще представи песни за глас и пиано, които не са тясно свързани с театъра, но са предназначени за ценители, които намират удоволствието от изкуството в по-сериозната музика.

Песните са композирани през най-плодотворните години на Пучини, като голяма част от тях са написани случайно, по определен повод или по настояване на близки и приятели. Някои от тях са били композирани по поръчка на учебни заведения, други като романси, предназначени за приеми, и са били публикувани в периодични музикални издания.

Романсът "A te" е написан в периода 1874 - 1880-та г., когато Пучини е учил композиция при Карло Анджелони в Института "Пачини". "Salve Regina" и "Mentia l'avvizo" са композирани по време на следването му в Миланската консерватория. Песента "Canto d'anime" е написана през 1904 специално за "грамофона" по поръчка на Алфредо Микаелис, собственик на грамофонна компания. Пучини пише великолепната песен "Casa mia" /"Къща моя"/ по молба на Едоардо де Фонсека, редактор, който я включва в статия, публикувана в списанието "La casa" /"Къща"/. 

В статията Пучини описва и разказва за своите резиденции в Торе дел'Лаго, Киатри и Абетоне. С "L'uccelino" /"Птиченцето"/, приспивна песен, написана за детето на негов приятел, с "Terra e mare" /"Земя и море"/, написана за Де Фонсека за "Годишен албум за изкуства и писма", и с "Новисима - 1902", Пучини достига високото ниво на успешен песенен композитор.

Острият музикален слух ще улови, че Пучини съвсем не е устоял на изкушението да използва тези песни като мотиви и в своите опери. Както споделя Майкъл Кей: песните са като ранни мисли за бъдещи опери. Така например прочутата ария на Де Грийо от операта "Манон Леско" е изградена върху Mentia l'Avviso - речитатив и ария за тенор и пиано. Основата на квартета от трето действие на "Бохеми" е песента "Sole e amore" /"Слънце и любов"/, матината, написана от Пучини осем години по-рано. В "Тоска" и "Мадам Бътерфлай" се чува ехо от вече родени от перото на Пучини мелодии. 

Една от тях е "Avanti Urania" /Напред, Темида!", композирана от Пучини за неговия голям приятел и меценат Маркиз Карло Джинори-Лищи /Къдравия/. Другата е "Inno a Diana" /"Химн на Диана"/, написана за ловните дружинки и посветена на всички ловци в Италия. "Canto d'anime" /Песен на душите/ е прототипът на арията на Ринучо от операта "Джанни Скики". "Morire" /Да умреш/ е използвана два пъти - в албум продаван с благотворителна цел от италианския Червен кръст по време на Първата Световна Война и като встъпителна ария на Руджеро във втората версия на "Лястовичката". Съществуват много други примери за използването на песните от Пучини, а също така и на инструментални произведения в композирането на неговите опери.