На официална церемония вчера откривателят на гроба на цар Самуил - известният гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос получи званието "Доктор Хонорис Кауза" на ПУ "Паисий Хилендарски" лично от ректора проф. дфн
Иван Куцаров. Това съобщиха от висшето училище.
Тържеството почетоха представители на ректорското ръководство, учени, неправителствени организации, граждани и студенти. Предложението за почетната степен е на Философско-историческия факултет, заради изключителния принос на проф. Муцопулос в изследването на българското историческо минало. Това обясни доц. д-р Иван Джамбов ръководител на Катедра "История" във факултета.
"Да бъда "Доктор Хонорис Кауза" на университет в град с толкова богата история и в частност археология за мен е огромна чест, каза проф. Николаос Муцопулос. За мен ще бъде истинско щастие, ако костите на Самуил бъдат пренесени най-после в България", допълни гръцкият учен.
Проф. Муцопулос е автор на книгата "Базиликата "Свети Ахилий" в Преспа. Един исторически паметник-светиня", която е посветена на разкопките на остров Св. Ахил, където е умрял цар Самуил. Книгата не е издавана до момента в Гърция, а единствено в България, през 2007 г. Пред присъстващите археологът изказа благодарността си към ПУ "Паисий Хилендарски" за признанието и към зам.-ректора доц. Запрян Козлуджов, с чиято помощ текстове му са били преведени на български език.
В разкопките на остров Свети Ахил на малкото Преспанско езеро, които археологът започва още в края на 50-те години на миналия век, той и екипът му откриват гробовете на цар Самуил, неговия син Гаврил Радомир, както и на "цялото семейство на българския цар". Научните му търсения го отвеждат по-късно до близкия град Касторя (Костур).
В някои от черквите там проф. Муцопулос разкрива сходство с преславската църковна архитектура, както и паралел с една базилика на острова, изградена по-рано в сравнение с построения от Самуил храм "Свети Ахилий". Докато не бъде оборен в научен диспут, за какъвто е открит, професорът твърди, че най-старият храм от острова и тези в Касторя са част от строителната програма на цар Борис І.
