Ежегодната научна конференция на Филологическия факултет, която носи името на патрона на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", ще се проведе в Ректората на висшето училище на 30 и 31 октомври.
В конференцията ще вземат участие 170 учени от 15 страни. Научните резултати на участниците ще бъдат представени на Кръгла маса и по специализирани секции.
Кръглата маса на тема "Българският език в балкански и славянски контекст (Предвъзраждане и Възраждане)" е организирана от проф. д.ф.н. Диана Иванова. "Когато става дума за българистични изследвания, които се създават в България от български българисти, говорим за стратегически важни изследвания, чрез които се отстояват езиковият, културният и духовният суверенитет на нацията.
Чрез тези изследвания се отстоява и българската идентичност на картата на Европа и света. В епохата на пренаписване на истории и на подмяна на ценности и идентичности изследванията у нас в областта на езиците, литературите и културите са национален капитал, от който може да зависи сигурността на обществото и неговото бъдеще.
В този смисъл освен иновативен добавяме и стратегически важен елемент в изследванията, в които факултетът участва", обясни председателят на организационния комитет и зам.-декан на Филологическия факултет доц. д-р Петя Бъркалова.
В програмата на Паисиевите четения обособените секции са тип микроконференции с различен фокус: "Белетристиката в модерните времена - повторение, сътворение и приложност"; "Славистика" - посветена на 20 години от откриването на профил "Сръбски и хърватски език"; "Руски език, литература, култура"; "Иновативни методически стратегии в обучението по български език и литература"; "Актуални проблеми на съвременния български език"; "Романистика и германистика", "Испанистика"; "Език, лингвистика и технологии"; "Литература, култура, технологии".
Филологическият факултет е инициирал удостояването на видния българист проф. д.ф.н. Борис Юстинович Норман от Беларуския държавен университет в Минск с почетното звание Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
В рамките на конференцията, веднага след откриването на 30 октомври 2015 година от 10:30 часа, ще се състои и тържествената церемония по връчването му.
Проф. Норман е специалист с изключително широк профил и освен в областта на българистиката е автор на задълбочени изследвания и в областта на теоретичната лингвистика, психолингвистиката, социолингвистиката, прагматиката, когнитивната лингвистика. Има повече от 400 публикации, сред които над 20 монографии.
Академичното слово на проф. Норман е със заглавие "Съветската и постсъветската българистика - търсения и резултати", а пленарният му доклад ще е на тема "Прагматичен аспект на граматичните категории в българския език".
Пленарен доклад върху теорията за функционално-семантичните езикови полета ще изнесе и създателят на Пловдивската езиковедска школа проф. д.ф.н.
Иван Куцаров.
Катедрата по славистика, съвместно с Чешкия център - София, организира изложба, посветена на 600 години от смъртта на Ян Хус - личността, която със саможертвена всеотдайност промени духовната карта на Европа.
Изложбата, която съдържа уникални исторически свидетелства, достъпни за първи път у нас, ще бъде открита на 30 октомври в 13:30 часа в Университетска библиотека.
В програмата на "Паисиеви четения 2015" са предвидени и премиери на четири книги: "Да (пре)откриваш думите" - юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Вера Маровска; "Славистиката - пътища и перспективи" - юбилеен сборник в чест на проф. Иванка Гугуланова; книгата на проф. д.ф.н.
Иван Куцаров - "Световните форуми на славянската филология"; и посмъртно издадената монография на д-р Иванка Гайдаджиева - "Местните имена в Западна (Беломорска) Тракия".
Студентите са подготвили фотоизложба със снимки от теренни експедиции в памет на любимата преподавателка и вдъхновителка д-р Иванка Гайдаджиева под надслов "По стъпките на спомените".
Макар и разделени в секции, пловдивските филолози, заедно с участници от други български университети и институти към БАН, заедно с чуждестранните учени, говорят за едно - за човешката природа на Човека.
Координатната система на включените в програмата изследвания може да бъде представена в четири посоки:
1. Изследвания на вътрешната индивидуална природа на човека през призмата на литературите: човешките усещания, възприятия, импулси, емоции, символи, понятия, визии;
2. Изследвания на външната индивидуална природа на човека през призмата на културите: митични култури, рационални култури, екзистенциални;
3. Изследвания на вътрешната колективна природа на човека през призмата на лингвистиката и когнитивните науки: езиково съзнание, език и менталност, езикова активност и езикова компетентност;
4. Изследвания на външната колективна природа на човека през призмата на социолингвистиката и социокултурните модули на литературознанието: човекът в империите, човекът в националната държава, човекът и неговата визия за човечеството.
