© Plovdiv24.bg

Бивши и настоящи студенти от ПУ "Паисий Хилендарски":	виж още

"Новата програма ни беше предложена от самите бакалаври по социология, след като се запознаха с учебния план на бакалавърската степен по "Социология и науки за човека", каза доц. Събева. Екипът на катедрата е добавил към предложението на студентите и засиления акцент върху клиничните практики. 

Досегашната бакалавърска програма по социология не даваше за тях нито професионалните шансове, нито интелектуалните предизвикателства, които предлагат психоанализата и социоанализата - като форма на клинична социология. Затова сме им дълбоко благодарни, че ни подканиха да започнем тази програма доста преди 2017 г., както беше замислено, допълни доц. Събева.

Новата магистърска програма е насочена към всички бакалаври от направления "Социология, антропология и науки за културата" и "Философия" - те ще следват 3 семестъра. С един семестър повече ще се обучават бакалаврите от всички други области на висшето образование, които се интересуват от теорията, емпирията и клиничните практики на социоанализата. Професиналната квалификация на всички е "Клиничен социолог - социоаналитик".

Специалността "Социоанализа и междучовешки отношения (теория, емпирия, клинични практики)" е обърната с лице към бъдещето и към прагматичните проблеми, които то поставя пред нас. От 90-те години на миналия век ние живеем в общество на неизчислими рискове и дълбока криза на социалната държава. Човекът и човешките отношения са връхлетени от съвсем неочаквани предизвикателства, съвсем нови "социални страдания" и форми на лична несигурност, каза доц. Събева.

Тя обясни, че в това число влизат както всекидневните психопатологии на "излишните за обществото" и социалните страдания на т. нар. "прекариат". Минава се през травматичните проблеми на "асистираната смърт", "самотата на дълбоката старост" и "децата в риск", за да се стигне до проблеми като щекотливото проблематизиране на новите междупоколенчески кризи и амбивалентната полова идентичност, конфронтираща ни например с еднополовите бракове.

Тези проблеми няма как да не бъдат предизвикателства и пред социологията и хуманитарните науки. Както и пред терапевтичните практики, които все повече се нуждаят от една обновена социология, която е в състояние да бъде и наука за човека в неговата конкретна ситуация - едновременно като свободен за екзистенциални възможности и като вписан в социалните редове. Така се очертава полето на клиничната социология, в което социоанализата влиза в критически диалог с дисциплини и аналитични техники на психоанализата и психиатрията, за да осъществи пренос на научните знания в практиката на междучовешките отношения.

Оттук идват и лекционните курсове, които сме избрали за магистърската програма: от теоретичните уводи в социоанализата, психоанализата и психопатологията - с техните методи, до по-емпирично ориентираните - като "Социология на социалното страдание", "Социоанализа на дара и отмъщението", "Социоанализа на личността"; и оттук вече до клиничните практики - като "Социоанализа и психиатрия", "Психопатология на всекидневния живот", "Възрастова социоанализа" или "Наследяване, самонаследяване и биографични траектории". Всъщност логиката на това преминаване е заложена още в самото име на магистърската програма, коментира доц. Събева.

Магистърската програма "Социоанализа и междучовешки отнощения (теория, емпирия, клинични практики)" разчита на най-добрите лектори по тези проблеми - както от катедра "Социология и науки за човека" и от Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет (заедно с нашите софийски колеги), така и на учени от Западна Европа, сътрудничещи с Института.

Заедно с това екипът от преподаватели разчита и на усилията на самите студенти да се научат да мислят - и теоретично, и емпирично - това връхлетяло ни бъдеще, както и да бъдат клинични социолози - социоаналитици, справящи се прагматично с неговите предизвикателства. Затова дидактически в новата магистратура е заложено не само на обучение, гъвкаво балансиращо между социологията и хуманитарните науки на XXI век, но и на възпитание в една нова социологическа чувствителност, в "мислене срещу инерцията", без които социоаналитичните клинични практики са невъзможни.

Тези техни усилия ще бъдат щедро възнаградени: след като завършат програмата, те ще бъдат конвертируеми навсякъде по света експерти, които гъвкаво ще реагират на тези предизвикателства, заяви доц. д-р Светлана Събева. Това значи, че ще могат да работят навсякъде, където се разпростира бързо изменящият се пазар на социологическия труд: като експерти по социалното страдание, предизвикано от новите форми на заетост и трудови конфликти - напр. при приватизацията на публични доскоро институции като училища, болници и затвори.

Биха могли да се реализират като терапевти-социоаналитици и клинични социолози, които упражняват доскоро непознати клинични практики, като напр. консултанти при т.нар. "асистирана смърт" или "деинституционализацията" на психиатричното лечение. Също така възпитаниците на новата специалност могат да работят и като клинично ориентирани социални работници, занимаващи се с т.нар. "деца в риск", с проблемите на "социализацията в старостта" или с все по-задълбочаващите се проблеми на съвсем новите поколенчески кризи, на амбивалентна полова идентичност и т.н.

Даваме възможност на младите хора да придобият не само социологически знания, но и умения сами да влияят върху измененията на този пазар - да предлагат нови, търсени, но все още неинституционализирани или полуинституционализирани социологически професии, обърнати към бъдещето, смято доц. Събева.

През февруари стартира вариантът за специалисти - 3 семестъра обучение. Допълнителна информация за "Социоанализа и междучовешки отнощения (теория, емпирия, клинични практики)" може да се получи на телефон 032/ 261 491 или на e-mail: svetlana_sabeva@yahoo.de от ръководителя доц. д-р Светлата Събева и координатора гл.ас.д-р Стойка Пенкова.